Омладина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Омладината (Обединена сръбска омладина – на сръбски: Уједињена омладина српска) е сръбска организация, която си поставя за цел обединение и независимост на всички части на сръбския народ.[източник? (Поискан преди 43 дни)]

Първоначално това е литературен клуб, основан през 1848 г. от ученици от Войводство Сърбия и Тамишки Банат в град Пресбург.[източник? (Поискан преди 43 дни)]

През 1866 г. Омладината получава ново устройство, след като във всички градове от двете страни на река Дунав започват да се създават нейни местни клубове, а членството се разраства бързо. Освен образователни (печатане на книги, изнасяне на сказки), Омладината си поставя и политически цели. За разлика от шовинистично настроените сръбски кръгове след приемането на Начертанието, Омладината е далеч по-толерантна към другите съседни на сърбите народи. По тази причина, срещу дейността ѝ започва полицейско преследване както в унгарската част на Австро-Унгария (от 1867 г.), така и в княжество Сърбия. От една страна Омладината подкрепя сръбското херцеговинско освободително движение, а от друга - и българското. Дейността на Омладината е одобрявана дори от Христо Ботев, който единствено на нея, в различие от всички официални сръбски органи, възлага надежди за изправяне на българо-сръбските отношения - в контекста на инициираните през пролетта на 1867 г. от Добродетелната дружина идеи за федеративна българо-сръбска държава или за южнославянска федерация. Сръбското правителство отклонява и двете предложения поради това, че вече следва "Начертанието".[източник? (Поискан преди 43 дни)]

През 1868 г. е убит княз Михаил Обренович, а Никола Христич пуска слуха, че това е дело на Омладината, което развързва ръцете на унгарската полиция за репресии спрямо членовете ѝ.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пыпин и Спасович, „История слав. лит.“, т. I, 235

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]