Омладина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Омладината (Обединена сръбска омладина – на сръбски: Уједињена омладина српска) е сръбска организация, която си поставя за цел обединение и независимост на всички части на сръбския народ.

Първоначално това е литературен клуб, основан през 1848 г. от ученици от Войводство Сърбия и Тамишки Банат в град Пресбург.

През 1866 г. Омладината получава ново устройство, след като във всички градове от двете страни на река Дунав започват да се създават нейни местни клубове, а членството се разраства бързо. Освен образователни (печатане на книги, изнасяне на сказки), Омладината си поставя и политически цели. За разлика от шовинистично настроените сръбски кръгове след приемането на Начертанието, Омладината е далеч по-толерантна към другите съседни на сърбите народи. По тази причина, срещу дейността ѝ започва полицейско преследване както в унгарската част на Австро-Унгария (от 1867 г.), така и в княжество Сърбия. От една страна Омладината подкрепя сръбското херцеговинско освободително движение, а от друга - и българското. Дейността на Омладината е одобрявана дори от Христо Ботев, който единствено на нея, в различие от всички официални сръбски органи, възлага надежди за изправяне на българо-сръбските отношения - в контекста на инициираните през пролетта на 1867 г. от Добродетелната дружина идеи за федеративна българо-сръбска държава или за южнославянска федерация. Сръбското правителство отклонява и двете предложения поради това, че вече следва "Начертанието".

През 1868 г. е убит княз Михаил Обренович, а Никола Христич пуска слуха, че това е дело на Омладината, което развързва ръцете на унгарската полиция за репресии спрямо членовете ѝ.[1] От друга страна, българо-сръбските отношения са вече увредени фатално след трагикомичния край на Втора българска легия, което е отразено блестящо в публицистиката на Ботев:

Секиму е вече известен печалният изход на тая смешна комедия. Сърбия изгони турците из Белград, но с това заедно изгони из себе си и българското доверие. Оттогава и досега тя се не е погрижила никак да поправи своите погрешки, а напротив, в сяко едно отношение е показвала своята неискреност към назе.

Омладината е зад правителството в избухналата Сръбско-турска война (1876), след която вече се легитимира и в сръбската вътрешна политика. Голяма част от членовете ѝ се включват в Тимошката буна, като преди това са сред учредителите на Народната радикална партия.

Сред приносите на членовете на Омладината е и История на българския народ, в която съвсем коректно Ниш е посочен като български град.

Членове на Омладината се били Никола Пашич, Светозар Маркович, Марко Милянов, княз Никола I, Балтазар Богишич и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пыпин и Спасович, „История слав. лит.“, т. I, 235

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]