Никола Пашич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Пашич
Никола П. Пашић
сръбски политик
Nikola Pasic 1.jpg
Роден
Починал
Погребан Белград, Сърбия

Религия Сръбска православна църква
Образование Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих
Белградски университет
Подпис SignatureNikolaPasic.png
Никола Пашич в Общомедия

Никола Пашич (на сръбски: Никола Пашић) е сръбски политик от български произход, на няколко пъти министър-председател на Кралство Сърбия (1891 – 1892, 1904 – 1905, 1906 – 1908, 1909 – 1911, 1912 – 1918), както и министър-председател на Кралството на сърби, хървати и словенци (1918, 1921 – 1924, 1924 – 1926).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Пашич е роден на 31 декември 1845 година в село Велики извор, Зайчарско, основано през XVIII век от бежанци от Голям извор, Тетевенско.[1] Според сръбската историография самият Пашич извежда произхода си от Тетово в Македония, а връзката с Тетевен е объркване на имената.[2] Баща му умира и майка му се жени повторно за сърбин, хлебар, който го осиновява и му дава името си (Пашич).

Първоначално Никола Пашич се проявява през 1870 г., като виден оратор на младата Радикална партия. На изборите на 7 септември 1883 г., партията печели мнозинство и се сблъсква с крал Милан, обявил се строго срещу нея. След Тимошката буна от 1883 г. Пашич бяга с неколцина от своите привърженици във Видин, където известно време се укрива от сръбските власти. Като водач на въстанието получава смъртна присъда, но след абдикацията на крал Милан през 1889 г. е амнистиран.

За шестгодишен период (1883-1889) със съдействието на българските власти (в лицето на тогавашния министър на вътрешните работи Константин Стоилов) пребивава в София, препитавайки се като строителен предприемач. Тук той постъпва за малко на работа в Министерството на вътрешните работи. Занимава се основно с частна практика, като инженер-строител. По негов план и под негово ръководство трябвало да се издигне в София сградата на Софийския градски дом, чиито основи полага. Върху мястото на този непостроен дом, днес се намира Българска народна банка.

Като съосновател (със Светозар Маркович) и водач на най-влиятелната партия в тогавашна Сърбия, кариерата на Пашич върви по възходяща линия. В 1905 година по негова инициатива се създава Сърбомакедонският комитет.[3] Като ръководител на Радикалната партия той е натоварван многократно да съставя кабинета на Сърбия. Пашич оглавява сръбското правителство през най-съдбоностните за Сърбия години - на Балканската и Първата световна война.

Никола Пашич се проявява като извънредно ловък и далновиден политик. Той е известен с проруската си политика преди и по време на Първата световна война. Изиграва основна роля в създаването на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия).

Името на Пашич носи един от централните площади в Белград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 90 – 91.
  2. Jovan Dučić (1969). Sabrana djela. 6. p. 197. Пашић је пореклом из Извора у близини За- јечара. Тамо се налази неко људско насеље где су сви људи мање него осредњи, плавих јасних очију, који мало говоре, а воле брзе коње. Пашић је сам за своју породицу говорио да је из Тето- ва у Маћедонији, макар што се онамо затро сва- ки спомен на његове претке; а Бугари су то об- ртали говорећи да је Пашић из Тетувена у Бу- гарској
  3. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 248.
     Портал „Македония“         Портал „Македония