Тетевенско преселване във Видинско
| Тетевенско преселване във Видинско | |
| — миграция — | |
| Място |  Османска империя |
|---|---|
| Дата | XVIII-XIX век |
Тетевенското преселване във Видинско е процес на преселване на българи от района на Тетевен във Видинския санджак на Османската империя.
Не са запазени подробни сведения за преселванията, като основно свидетелство за техния мащаб е запазването до наши дни в Кулско и Зайчарско на компактни общности, говорещи на централен балкански говор, контрастиращ с околните преходни и северозападни говори. Според преобладаващото днес мнение преселванията протичат в края на XVIII и началото на XIX век, когато Тетевенско е силно засегнато от кърджалийството, а през 1801 година самият град е превзет и разграбен от кърджалии. По това време Видинско е относително стабилно под управлението на Осман Пазвантоглу и в района се основават множество нови чифлици, чиито собственици се стремят да привлекат работна ръка.[1]
Тетевенски преселници се установяват в повечето села в района, като в някои от тях стават преобладаващи по численост, което дава възможност за запазване на диалекта им до наши дни. Силно повлиян от централния балкански говор е традиционният диалект в Кула, Зайчар, Велики извор (и свързаната с него Извор махала), Големаново, Полетковци, Шишенци, Гърлище и цели махали в Бойница и Вратарница. Значителни тетевенски заселвания има и в села, като Старопатица, Раковица, Урбабинци и Ракитница, но там тетевенци остават малцинство и са езиково асимилирани от местното население.[1][2]
През 1833 година някои от селата, заселени с тетевенски преселници влизат в границите на Сърбия. Макар да запазват диалекта си до наши дни, днес техните жители се самоопределят като сърби.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
- ↑ Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 213 – 214.
- ↑ „Књига 1“. Становништво, национална или етничка припадност, подаци по насељима. webrzs.stat.gov.rs. Београд: Републички завод за статистику. фебруар 2003. ISBN 86-84433-00-9.
