Бойница (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бойница.

Бойница
Общи данни
Население 508 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 63,084 km²
Надм. височина 241±1 m
Пощ. код 3840
Тел. код 09333
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 5195
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Бойница
Анета Генчева
(ГЕРБ)

Бо̀йница е село, разположено в Северозападна България. То е административен център на община Бойница, област Видин.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XVIII и началото на XIX век в селото се установяват преселници от Тетевенско, като и до днес диалектът в една от махалите му е силно повлиян от централния балкански говор, контрастирайки с околните преходни и северозападни говори.[1] В църквата „Света Троица“ в селото, датираща от 1871 година, рисуват дебърски майстори.

При избухването на Балканската война двама човека от Бойница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

По време на колективизацията в селото е създадено Трудово кооперативно земеделско стопанство „Георги Димитров“ по името на комунистическия диктатор Георги Димитров. През лятото на 1950 година 151 души правят неуспешни опити да го напуснат. Родом от Бойница е Тодор Филипов, ръководителят на най-известната горянска група в Кулско. При масовото изселване на политически неблагонадеждни лица от Видинско на 3 август същата година покъщнината на изселените от селото е отнесена в клуба на Българската комунистическа партия, след което е разграбена. По това време и след Кулските събития през следващата година 44 семейства (163 души) от селото са принудително изселени от комунистическия режим. Тук става и най-масовото бягство от комунистическа България, предизвикало шок у местните представители на режима – в една нощ 122 души, цели семейства с добитъка, каруците и имуществото си, преминават в Югославия.[3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Селото обезлюдява. Няма работа за хората, младите напускат селото и отиват да си търсят късмета и да си вадят хляба в градовете, а някои и в чужбина.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бойница:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Заяков, Нинко. Исторически причини за формиране на влашкото население във Видинско. // Българска етнология (5). 1995. с. 28 – 51.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.
  3. Груев, Михаил. Преорани слогове. Колективизация и социална промяна в Българския северозапад 40-те – 50-те години на XX век. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0450-5. с. 123, 142, 169, 205, 225-226, 230.