Йона Маркова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йона Маркова
български военнослужещ
Родена
Починала
Националност Флаг на България България

Йона Маркова – „жената с войнишки шинел“, взела участие в Сръбско-българската война, 1885 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йона (Йонка) Маркова е родена през 1855 г. в с. Бойница, Видинско[1]

Нещастна от първия си брак, тя напуска съпруга си. По-късно се омъжва повторно и споделя войнишката съдба на новия си избраник по време на Сръбско-българската война. Под името Иван Марков тя постъпва като доброволец в армията. Зачислена е най-напред в съставената във Видин на 7-8 септември 1885 г. Втора Видинска доброволческа част, предвождана от Димитър Ганчев от Видин.Този факт впечатлява съвременниците, сред които е и военният деец и историк Йордан Венедиков (1871-1957), който ще напише: "...доброволци от разни градове вече се бяха упътили към София. Видинският комитет бе един от първите в това отношение. Той бе стъкмил чета от 125 души, между които имаше черногорци и други славяни. Между тях беше и прочутата по своята войнственост жена Иванка".[2] На 10 септември тази чета потегля с кораб от Видин за Лом, а от там пеша за София, където се включва в състава на 2-ра Софийска опълченска поборническа дружина (сформирана на 21 септември 1885 г. в София) под командването на кап. Кавалов. Йона взема участие в боевете при Трън, Сливница, Цариброд и Пирот.

За бойните заслуги лично главнокомандващият княз Александър Батенберг я награждава с орден „За храброст“ІV степен, с думите „Ти показа на какви подвизи е способна българката, вдъхновена от любов към Отечеството. Нека примерът ти бъде винаги жив!“

По късно получава и сребърен медал за участие в Сръбско-българската война (учреден с Указ №29 на Княз Ал. Батенберг от 19 февруари 1886 г.) Йона Маркова се включва и в Балканската война, където се отличава в боевете при Одрин. За дългогодишната си военна служба тя получава и втори орден „За храброст“.

След войните живее в София. Една от първите жени, осмелили се да носят панталон по улиците на София.

Умира през 1923 г. на 68-годишна възраст. Погребана е с почести и военна музика.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Туртуриков, Г."Юначните дъщери на българската бойна слава", изд. Абагар 2016 г., стр.216-217
  2. Йордан Венедиков, „История на доброволците от Сръбско-българската война – 1885 г.“, Изд. Доброволческа организация „Сливница“, С. 1935 г., стр.29
  3. Йоцов, Й. „Градът на завоя. Книга за Видин и достойните му граждани“, Изд. „Витоника-Ванко Иванов“, Вн., 2008 г.