Йордан Венедиков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йордан Венедиков
Генерал-майор
Yordan Venedikov.JPG
Информация
Служба 1892 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Подпис Yordan Venedikov Signature (vectorized).svg

Йордан Тимотеев Венедиков е български офицер (генерал-майор), историк и публицист. Ползва псевдоними като Презвитер Козма, Тит Ливий, а заедно с Петър Дървингов ползват псевдонима П. Ю. Вендаров[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Венедиков е роден на 15 януари (27 януари нов стил) 1871 г. в село Баня в големия български род Венедикови. Брат е на военния деец Димитър Венедиков и баща на археолога Иван Венедиков и на видния юрист проф. Петко Венедиков. След 1878 година, когато съгласно Берлинския договор Баня остава в границите на Османската империя, семейството му се преселва в столицата на новосъздаденото княжество България София, където баща му притежава работилница за сапун и свещи още от 1865 г. До 5-и клас Венедиков учи в Първа софийска мъжка гимназия.

На 25 август 1889 г. Венедиков постъпва във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и го завършва през 1892 г. с отличие – на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк в София.

През 1895 г. Йордан Венедиков става член на Македонския комитет[2]. След арменското въстание през 1895 г., по инициатива на Трайко Китанчев се подготвя Четническата акция за освобождаване на българите в Македония. Венедиков изоставя военната служба и взема участие в акцията, като оглавява чета в Струмишката дружина.[3]

През 1908 година завършва военната академия в Торино, Италия и същата година служи като адютант в Кавалерийската инспекция, а от 1911 г. е командир на ескадрон в 1–ви конен полк. Участва в двете Балкански войни като командир на ескадрон. През 1914 г. е назначен за временен помощник-началник на Военноисторическата комисия в Щаба на армията.

През Първата световна война (1915 – 1918) е командир на 4 конен полк. В началото на 1917 година полковник Венедиков е назначен за началник на щаба на 4-та Преславска дивизия. На 16 март 1917 г. е назначен за командир на 1-ва бригада от Беломорската отбрана, а през 1918 г. е офицер за поръчки при Щаба на действащата армия. В запас излиза през 1919 година и се отдава на журналистическа и военно-научна работа. През 1936 година за големите му заслуги му е присвоено звание генерал-майор.[4]

Българска военна история[редактиране | редактиране на кода]

Подпоручик Йордан Венедиков (1), поручик Петър Начев (2), подпоручик Борис Сарафов (3), поручик Хараламби Луков (4), поручик Васил Мутафов (5), поручик Стойчо Гаруфалов (6).

Още по време на военната си служба Венедиков усилено се занимава с изследователска работа по теми от българската военна история. От 1914 до 1916 година е заместник-председател на Военноисторическата комисия при военното министерство. През 1901 година е издадена негова статия за войните на българите по времето на цар Калоян, а през 1903 година – брошурата му „Бележки по военния бит на старите българи (Първо българско царство)“. През 1910 година публикува труда си, посветен на Сръбско-българската война (1885). Следващите му проучвания му спечелват името на едно от светилата на българската военна историография. Публикациите на Венедиков засягат проблеми на военната история от Ранното Средновековие до участието на България в Първата световна война. С неговото име са свързани капиталните издания на Военноисторическата комисия за Сръбско-българската война. Някои от научните му изследвания са свързани с бойния път на 4-та Преславска дивизия и полковете, влизащи в нея.

Генерал-майор Йордан Венедиков умира в дома си на 7 ноември 1957 г. в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„История на въстанието в Батак 1876 г.“, 1929

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Раде Бояджията
(1750 - 1800)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойко Бояджиев
(1770 - ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован Венедиков
(1815 - 1871)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Венедиков
(1834 - 1916)
 
 
 
 
 
 
 
Тимотей Венедиков
(1836 - 1919)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Венедиков
(1866 - 1933)
 
 
 
Иван Венедиков
(1871 - 1943)
 
Йордан Венедиков
(1871 - 1957)
 
 
 
Димитър Венедиков
(1866 - 1939)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Венедиков
(1905 - 1973)
 
Петко Венедиков
(1905 - 1995)
 
 
 
Иван Венедиков
(1916 - 1997)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Венедиков
(1933 - 2012)
 
 
 
Ангел Венедиков
(1936 - 2007)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.75, 80, 96
  2. Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
  3. Зафиров, Д., Златарева, А. Генерал Йордан Венедиков – избрани произведения, София, 1991, Военно издателство, стр. 6.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 26.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България