Четническа акция на Македонския комитет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Четническа акция на Македонския комитет
1895 Appeal SMC.JPG
Възвание към офицерите от Българската армия за участие в Четническата акция, публикувано в „Право“ на 8 юли, подписано от поручик Начев, поручик Луков, поручик Мутафов, подпоручик Венедиков, подпоручик Гаруфалов и подпоручик Сарафов
Информация
Период юни - август 1895 г.
Място Одрински и Солунски вилает на Османската империя
Резултат изтегляне на четите в България
Воюващи страни
Македонски комитет Османска империя
Подпоручик Йордан Венедиков (1), поручик Петър Начев (2), подпоручик Борис Сарафов (3), поручик Хараламби Луков (4), поручик Васил Мутафов (5), поручик Стойчо Гаруфалов (6)

Четническата акция е организирано от Македонския комитет въоръжено нахлуване на чети от България в намиращата се под османска власт Македония през юни - август 1895 година, с което се цели да се предизвика всеобщо въстание в областта и да привлече вниманието на Великите сили към неизпълнените член 23 и 62 от Берлинския договор, обещаващи реформи в Европейска Турция.[1]

Организация[редактиране | редактиране на кода]

Решението за Четническата акция е взето на I македонски конгрес през март 1895 година в София, на който се създава Македонската организация, начело с Македонския комитет. Акцията е организирана и осъществена със знанието на правителството на Константин Стоилов и княз Фердинанд I, като комитетът смята да използва влошения имидж на Османската империя в Европа след арменските кланета. Оръжие и боеприпаси са осигурени от българското военно министерство.

Македонският комитет привлича около 40 действащи и запасни офицери от българската армия, както и някои стари хайдушки войводи от Македония като Георги Кацарея, Никола Геройски, Кочо Муструка, Кочо Лютата, Димо Дедото, Дончо Златков, Никола Ризов и Стойо Костов. Броят на четниците е около 800 души, разделени на 7-8 чети и четири отряда:

Към началото на юни 1895 година четите се съсредоточават по границата.

Развой[редактиране | редактиране на кода]

Ръководителите на четническата акция в Доспат - Стойо Костов, Димитър Думбалаков, капитан Еню Димитров и Тодор Паласкаря.

Струмишката дружина води най-тежките сражения. Според плана тя трябва да нападне Струмица и да унищожи османското артилерийско поделение в града. Дружината минава границата при Царево село на 18 юни. Още в първата нощ на Голак краката на поручик Начев се подуват и, за да не бъде в тежест, той се самоубива, а командването е поето от Васил Мутафов. На 21 юни при село Карагьозли дружината води сражение и дава един тежко ранен въстаник. По-късно при село Сушица е обградена от аскер и води еднодневно тежко сражение, което струва живота на осем четници. На път обратно за България при село Габрово на 7 юли отрядът е обграден и след ново тежко еднодневно сражение пробива обръча с атака, при която загиват десетки души, заедно с поручик Мутафов, много са ранени, а част от четниците се разпръсват. Част от ранените са пленени и заточени на Родос. Командването е поето от поручик Йордан Венедиков, който със сражения връща оцелелите 75 души в България.[9][10]

Отряд „Пирин планина“ има за задача да подпомогне Струмишката дружина при нападението на Струмица и потегля няколко дни след нея. „Пирин планина“ се разминава със Струмишката дружина, докато тя се връща след сражението си при Сушица. Дружината се сблъсква няколко пъти с раздвижилите се османски части в района - още на отиване се сражава също над село Габрово. Със сраженията си дружината облекчава оттеглянето на Струмишката дружина.[11]

Трети отряд, най-многобройният, минава границата в Западните Родопи. Още на влизане между Дядо Стойо и офицерите настъпва конфликт, тъй като старият харамийски войвода не се съобразява със заповедите на Комитета. По тази причина Жостов, Думбалаков и други напускат отряда и той навлиза в Османската империя без пълномощно на Комитета. Дядо Стойо превежда незабелязано отряда до Доспат и голямото помашко село е нападнато и опожарено, като 40 от жителите му са убити, а някои богати доспатлии са обрани - всичко противно на инструкциите, които Комитетът дава на харамийските войводи. След това дядо Стойо се отделя през нощта с 16 души и продължава към Серско, за да отвлече един богат турски чифликчия, а останалите четници, под предводителството на Еню Димитров и Тома Давидов без жертви се завръщат в България, като водят сражения край Барутин и Тъмръш.[12][13] Отрядът се съсредоточава в Батак, където на 31 юли е задържан и обезоръжен от властите.[14]

Четвърти отряд от 45 души преминава границата на Петровден 29 юни и през Разлога навлиза в Неврокопско, а по-късно се прехвърля през Пирин в Мелнишко. В Пирин към него се присъединява четата на Анго Костадинов и отрядът нараства на 65 души. Харамийските войводи са в постоянен конфликт с офицерите около Сарафов, които се опитват да предотвратяват грабежи, за да може акцията да има чисто политически патриотичен характер. На 12 юли отрядът ненадейно напада Мелник, нахлува в града, завзема хюкюмата и телеграфната станция, които опожарява и освобождава затворниците от затвора. Взрив в полицейското управление прави престрелката по улиците кратка и войската от казармите се разбягва. Така въстанниците с цената на двама леко ранени овладяват целия град. 37 турски къщи са опожарени, някои гърци пострадват, а мелнишкият владика Константин се спасява с бягство в кадънски дрехи.

Сарафов събира първенците и им заявява в реч, че целта на акцията е освобождение на Македония и още същия ден отрядът напуска града. На връщане отрядът има продължително сражение без загуби при Влахи и на 22 юли се завръща в България.[15]

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Стойо Костов в Рила през 1895 г.
Четата на Кочо Лютата и Дончо Златков в 1895 г.
Участници в Четническата акция: Йеромонах Максим, йеромонах Козма, йеромонах Паисий, Дончо Златков, Стойо Костов, йеромонах Серафим. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Четници от четата на Кръсто Кебапчията: 1. Тасе Здравев от Крушево, 2. Рампо Джако от Прилеп, 5. Ставре (Тауш) Васов от Крушево. Източник: Държавна агенция „Архиви“

За българската външна политика Четническата акция е успех - тя показва на Османската империя, че македонското революционно движение е под контрола на София и може да бъде използвано при продължаващ османски отказ за признаване на легитимността на българския владетел, отпускане на берати за български владици и административни реформи. Авторитетът на България е повдигнат и това спомага за възстановяването на българо-руските отношения. По думите на Светлозар Елдъров:

Всъщност зад акцията на Върховния комитет стоят отговорни политически фактори в България, които по този начин се стремят да осигурят признаване на българския монарх княз Фердинанд от великите сили, придобиване на нови владишки берати и евентуално прокламиране на известни административни реформи в Македония.[16]

За Македонския комитет обаче Четническата акция е очевиден неуспех, който предизвиква разногласия в организацията. Османското правителство се възползва от деянията на харамийските войводи, провежда анкета в Доспат и разпространява в европейския печат в преувеличен вид българските жестокости.[17] Великите сили не реагират очаквано на повдигането на Македонския въпрос и вместо натиск върху Османската империя оказват натиск върху българското правителство, което трябва да инструктира окръжните управители да предотвратяват образуването на чети за Македония и Одринско. Високата порта издава ираде за реформи в европейските вилаети, които са козметични и остават на хартия.

Румъния използва Четническата акция за разтуряне на македонските дружества и за ограничаване на дейността на българските обществени и културни институции в страната.[18]

В отчета на Върховния комитет пред Седмия македоно-одрински конгрес от 30 юли 1900 година се казва:

Импровизираното движение за Македония, в смисъл на въоръжена борба с турчина, през 1895 година посъбуди заспалите умове на българското широко и запали изгасналите сърца на юначните смели елементи из македоно-одринската емиграция. Неоспорима истина е... че 1895 година отново отвори очите им, даде импулс и направление на хората в недрата на народа по македоно-одринския въпрос. На това недоносче се дължи главно идеята да се почне една систематична деятелност за Македония и Одринско с чисто политически цели - непосредственото освобождение на Македония и Одринско.[19]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия България, том 7, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 1996.
  2. Биография на Михаил Апостолов от сайта на ВМРО-БНД
  3. Биографични данни за Антон Бозуков от библиотека на ВМРО-БНД
  4. Македонски научен институт
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 83.
  6. Майор Димитър Думбалаков. „Кратко изложение на моите участия и действия в трите македонски въстания през 1895, 1902 и 1903 г.“, в: „От София до Костур“, Синева, София, 2003.
  7. Биографични данни за Кръстьо Българията от библиотека на ВМРО-БНД
  8. Лазаров, Кръстю. Революционната дейност в Кумановско. Спомени
  9. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 56 - 57.
  10. Биографични данни за Васил Мутафов от библиотека на ВМРО-БНД
  11. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 57.
  12. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 57 - 58. Според Силянов след опожаряването на Доспат отрядът не води повече сражения.
  13. Биография на Еню Димитров от сайта на ВМРО-БНД
  14. Елдъров, Светлозар. Македоно-одрински дружества, клонове и погранични пунктове в Родопите (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, София, 2003, стр. 298.
  15. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 58 - 59.
  16. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 75, ISBN 954-509-272-6
  17. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 59.
  18. Елдъров, Светлозар. „Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903)“, Иврай, София, 2003, стр. 27 - 29
  19. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 155.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България