Въстание на Константин и Фружин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Въстание на Константин и Фружин
Българо-османски войни
Pirotski Grad (by Pudelek).JPG
Информация
Страни в конфликта

Обединени християнски сили

Flag of the Ottoman Empire.svg Османска империя

Командири и лидери

Константин II Асен
Фружин
Мирчо Стари

Сюлейман Челеби
Муса Челеби

Въстанието на Константин и Фружин започнало през 1404 или 1408 г. е военна кампания за отхвърляне на османското господство в Източните Балкани. Сведенията за нея са доста оскъдни и подробностите продължават да бъдат обект на дискусии сред историците. Почти нищо не се знае за хода на действията; спорни са въпросите за годините на началото и края, за точния район на разпространение и т.н. Сърби, унгарци и власи взимат участие във въстанието на страната на Константин и Фружин.[1]

В 1403 – 1404 владетелите на застрашените Унгария, Сърбия, Босна, Влашко сключват военен съюз воден от бъдещия император Сигизмунд I. Към този съюз сеприсъединяват Константин II Асен (син на видинския цар Иван Срацимир) и неговият първи братовчед княз Фружин (син на цар Иван Шишман). Възползвайки се от вътрешната криза в Османската империя през 1408 г., те прогонват турците от Видин. Подпомогнати от влашкия войвода Мирчо Стари, а по-късно от босненския крал Остоя и унгарския владетел Сигизмунд, те вдигат в Тимошко и Пиротско първото въстание против османското владичество на Балканския полуостров.[2] Въстанието първоначално имало успех, но през 1409 Баязидовият син Сюлейман обаче успял да изтласка въстаналите войски към долината на река Морава, където им нанесъл поражение.[2]

Според други източници въстанието продължило доста по-дълго и било потушено през 1413 край река Темска.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]