Разловско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Разловското въстание или Малешевско въстание е българско въстание, част от Априлското въстание в областите Малешево и Пиянец от 1876 година срещу Османската империя.

Работата по неговото организиране започва в края на 1875 година в Солун. Тук се създава революционна група, която поема и решава всичките задачи на революционно ръководство. В основата си тази група е съставена от дейците на солунското дружество „Българска зора”. Начело на групата е Димитър Попгеоргиев Беровски. Подготовката за въстанието започва през 1875 година в село Разловци, като се ръководи от Димитър Беровски и поп Стоян Разловски. Запланувано е то да обхване Малешевието, Радовиш, Струмица, Петрич, Мелник, а по-късно и Осоговието, като предварително въстаниците се въоръжават с оръжие. Димитър Беровски поръчва на двете солунски учителки от Сопот, баба Неделя и Станислава Караиванова да изработят знаме за предстоящото въстание. Знамето било изработено на червена подложка с изобразен на нея разярен жълт лъв, а на него пишело: "Македония" и "Станете да ви освободя".

След избухването на Априлското въстание са проведени редица арести от страна на османските власти, като въстанието в Разловци избухва преждевременно на 7 (19) май 1876 година вследствие на разкрития. Две въстанически чети от около 60 души овладяват за кратко селото, след което бунтът се разраства в Малешевско и Пиянечко.

Есента въстанието е потушено, като голяма част от въстанниците са убити или арестувани. Оцелелите четници се укриват в Малешевската планина, като след започването на Руско-турската война от 1877 си пробиват път до завзетите от руската армия територии.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България