Слокощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Слокощица
Общи данни
Население 1532 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,043 km²
Надм. височина 550 m
Пощ. код 2533
Тел. код 07936
МПС код КН
ЕКАТТЕ 67461
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Кметство
   - кмет
Слокощица
Румен Калфин
(СДС, БДФ, ОДС, ...)
Слокощица в Общомедия

Слокощица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Слокощица се намира в Кюстендилската котловина, в полите на Осоговската планина, южно от град Кюстендил, в долината на река Новоселска. Селото е в непосредствена близост, на разстояние по-малко от километър, до град Кюстендил.

Купно село, включващо махалите: Баба Велинска, Ахчийска, Кудуска, Брезовска, Долна махала, Кашкина, Тренчовска, Рошковци, Марковци, Чутуранци.

Климат: умерен, преходноконтинентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Слокощица (1949-1955), община Кюстендил (1955-1958), община Жилинци (1958-1971) и община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 2007 2010
Население 504 968 1206 1632 1799 1633 1609 1413 1922 1822 1830 1708

История[редактиране | редактиране на кода]

Слокощица възниква като селище през Средновековието.

Споменава се в турски регистър от 1576 г. като Воденична долина, вероятно поради многобройните воденици по река Новоселска. В някои исторически документи от 1534 и 1644 г. е отбелязано и с имената Окошаница и Ослокошица.

През 1586 г. митрополит Висарион Коласийски, игумен на средновековния манастир "Благовещение", намиращ се над селото (впоследствие разрушен) взема участие в църковно пратеничество до Москва, Русия.

През 1866 г. са регистрирани 76 домакинства с 504 жители.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 19 552 декара землище, от които 820 дка зеленчукови и овощни градини, 300 дка пасища, както и се отглеждат 877 овце, 300 кози, 517 говеда и 205 коня. Основен поминък на селяните: земеделието (лозя, зеленчукопроизводство, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има два тютюневи склада, две мелници и множество воденици.

През 1874 г. е построена новата църква "Покров Богородичен", а през 1886 г. е възстановена и изографисана средновековната църква „Свети Никола“ в горната махала.

През 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество "Съгласие". През 1910 г. е построено училището, а през 1922 г. се създава читалище "Просвета".

Селото е водоснабдено и електрифицирано.

През 1956 г. е учредено ТКЗС "Съгласие", което от 1979 г. е включено в състава на АПК "Осогово" – град Кюстендил.

През 1968 г. е открита пощенска станция. Построени са здравен пункт, детска градина, водомерна станция, автоматична телефонна връзка, фурна за хляб, нови административни и стопански сгради. Улиците са асфалтирани.

Над селото, на река Новоселска се строи язовир Кюстендил, предназначен да задоволи нуждите от питейна вода на цялата община.

Селото има редовна автобусна връзка с град Кюстендил.

Поради непосредствената му близост до град Кюстендил, няма сериозни миграционни процеси. В близка перспектива най-вероятно селото ще стане нов градски квартал.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Късносредновековна църква "Свети Никола". Намира се в края на горната махала, вляво от шосето, на левия бряг на р. Слокоска. Еднокорабна едноапсидна църква с полукръгла апсида с външни размери 7 х 5,30 м. Имала е полуцириндричен свод, който при възстановяването ѝ е заменен със стреховиден. Изградена през XVI век от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Преустроена и възстановена през 1886 г., от което време са стенописите. Автор на късната живопис е Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата Свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на архангелите Михаил и Гавраил.
  • Късносредновековна църква "Свети Архангел Михаил" (развалини). Намирала се е в северната част на селото, вляво от шосето, след селските гробища, върху полегат склон. Еднокорабна и едноапсидна църква с приблизителни размери 6-7 х 3,30 м. Градежът е от ломени камъни и хоросан. В северния зид е употребен голям мраморен блок. Основите са затревени, покрити с храсти и дървета.
  • Възрожденска църква "Покров Богородичен". Намира се е в северната част на селото, вляво от шосето, до селските гробища, върху полегат склон. Църквата е построена и осветена през 1874 г. Църквата е с размери 27 м. дължина и 15 м. ширина. Като архитектурен тип е трикорабна базилика. От запад нартексът се поддържа от две странични стени, а отпред с колони. Трикорабната част на наоса е разделена от две групи колони. Средният кораб е изписан и засводен с четири слепи купола. Стените на храма са изписани отвътре. Има сведения че в църквата е работил дебърският зограф Мино със синовете си Теофил и Марко. Голяма част от стенописите и иконостасните икони са с дарителски надписи от 1874 – 1883 – 1888 години. Църквата е декларирана като художествен паметник на к, ултурата – ІІ група с Писмо № 4782 от 21.12.1978 г. на МК и като недвижима културна ценност – архитектурно-строителен паметник с категория "местно значение" с Писмо № 54 от 6 януари 1978 г. на МК.
  • Архитектурен паметник – пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Слокощица.
  • Читалище "Просвета" – действащо читалище, регистрирано под номер 941 в Министерство на културата на Република България.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Слокощица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Общоселски събор – провежда се ежегодно на 24 май, деня на славянската писменост и култура.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Село Слокощица, София, 1929 г., Министерство на народното просвещение. Учебен комитет, Прибавка към "Училищен преглед" год.XXVIII, кн.6.
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.
  • Стойков, Г. – Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.111 и сл.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Людмила Слокоска – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.27-8.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]