Слокощица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Слокощица
Общи данни
Население 1 532 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,043 km²
Надм. височина 529 m
Пощ. код 2533
Тел. код 07936
МПС код КН
ЕКАТТЕ 67461
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Кметство
   - кмет
Слокощица
Румен Калфин
(СДС, БДФ, ОДС, ...)
Слокощица в Общомедия

Слокощица е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Слокощица се намира в Кюстендилската котловина, в полите на Осоговската планина, южно от град Кюстендил, в долината на река Новоселска. Селото е в непосредствена близост, на разстояние по-малко от километър, до град Кюстендил.

Купно село, включващо махалите: Баба Велинска, Ахчийска, Кудуска, Брезовска, Долна махала, Кашкина, Тренчовска, Рошковци, Марковци, Чутуранци.

Климат: умерен, преходноконтинентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Слокощица (1949-1955), община Кюстендил (1955-1958), община Жилинци (1958-1971) и община Кюстендил (от 1971 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 2007 2010
Население 504 968 1206 1632 1799 1633 1609 1413 1922 1822 1830 1708

История[редактиране | редактиране на кода]

Слокощица възниква като селище през Средновековието.

Споменава се в турски регистър от 1576 г. като Воденична долина, вероятно поради многобройните воденици по река Новоселска. В някои исторически документи от 1534 и 1644 г. е отбелязано и с имената Окошаница и Ослокошица.

През 1586 г. митрополит Висарион Коласийски, игумен на средновековния манастир "Благовещение", намиращ се над селото (впоследствие разрушен) взема участие в църковно пратеничество до Москва, Русия.

През 1866 г. са регистрирани 76 домакинства с 504 жители.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. В края на XIX век селото има 19 552 декара землище, от които 820 дка зеленчукови и овощни градини, 300 дка пасища, както и се отглеждат 877 овце, 300 кози, 517 говеда и 205 коня. Основен поминък на селяните: земеделието (лозя, зеленчукопроизводство, овощия, тютюн, зърнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти. В селото има два тютюневи склада, две мелници и множество воденици.

През 1874 г. е построена новата църква "Покров Богородичен", а през 1886 г. е възстановена и изографисана средновековната църква „Свети Никола“ в горната махала.

През 1910 г. е основано земеделско спестовно заемно дружество "Съгласие". През 1910 г. е построено училището, а през 1922 г. се създава читалище "Просвета".

Селото е водоснабдено и електрифицирано.

През 1956 г. е учредено ТКЗС "Съгласие", което от 1979 г. е включено в състава на АПК "Осогово" - град Кюстендил.

През 1968 г. е открита пощенска станция. Построени са здравен пункт, детска градина, водомерна станция, автоматична телефонна връзка, фурна за хляб, нови административни и стопански сгради. Улиците са асфалтирани.

Над селото, на река Новоселска се строи (и досега) язовир Кюстендил, предназначен да задоволи нуждите от питейна вода на цялата община.

Селото има редовна автобусна връзка с град Кюстендил.

Поради непосредствената му близост до град Кюстендил, няма сериозни миграционни процеси. В близка перспектива най-вероятно селото ще стане нов градски квартал.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Късносредновековна църква "Свети Никола". Намира се в края на горната махала, вляво от шосето, на левия бряг на р. Слокоска. Еднокорабна едноапсидна църква с полукръгла апсида с външни размери 7 х 5,30 м. Имала е полуцириндричен свод, който при възстановяването ѝ е заменен със стреховиден. Изградена през XVI век от ломени камъни, червени тухли и хоросан. Преустроена и възстановена през 1886 г., от което време са стенописите. Автор на късната живопис е Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Република Македония. Над входа е изрисуван патронът на църквата Свети Никола, под него има двуредов надпис с дата 1886 г., а отстрани са изображенията на архангелите Михаил и Гавраил.
  • Късносредновековна църква "Свети Архангел Михаил" (развалини). Намирала се е в северната част на селото, вляво от шосето, след селските гробища, върху полегат склон. Еднокорабна и едноапсидна църква с приблизителни размери 6-7 х 3,30 м. Градежът е от ломени камъни и хоросан. В северния зид е употребен голям мраморен блок. Основите са затревени, покрити с храсти и дървета.
  • Възрожденска църква "Покров Богородичен". Намира се е в северната част на селото, вляво от шосето, до селските гробища, върху полегат склон. Църквата е построена и осветена през 1874 г. Църквата е с размери 27 м. дължина и 15 м. ширина.Като архитектурен тип е трикорабна базилика. От запад нартексът се поддържа от две странични стени, а отпред с колони. Трикорабната част на наоса е разделена от две групи колони. Средният кораб е изписан и засводен с четири слепи купола. Стените на храма са изписани отвътре. Има сведения че в църквата е работил дебърският зограф Мино със синовете си Теофил и Марко. Голяма част от стенописите и иконостасните икони са с дарителски надписи от 1874 - 1883 - 1888 години. Църквата е декларирана като художествен паметник на к, ултурата - ІІ група с Писмо № 4782 от 21.12.1978 г. на МК и като недвижима културна ценност - архитектурно-строителен паметник с категория "местно значение" с Писмо № 54 от 06.01.1978 г. на МК.
  • Архитектурен паметник - пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Слокощица.
  • Читалище "Просвета" - действащо читалище, регистрирано под номер 941 в Министерство на културата на Република България.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Слокощица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Общоселски събор - провежда се ежегодно на 24 май, деня на славянската писменост и култура.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Село Слокощица, София, 1929 г., Министерство на народното просвещение. Учебен комитет, Прибавка към "Училищен преглед" год.XXVIII, кн.6.
  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.
  • Стойков, Г. - Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. В: Комплексни научни експедиции в Западна България през 1957-1958 г., София, 1961 г., с.111 и сл.;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Людмила Слокоска - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.27-8.
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]