Бобешино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бобешино
Село Бобешино
Село Бобешино
Общи данни
Население 23 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,506 km²
Надм. височина 894 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 4491
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Бобешино в Общомедия

Бобешино е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бобешино се намира в Западна България, в най-западната част на географската област Каменица, до българо-сръбската граница, в Чудинската планина, по ридовете от левия водослив на Копривската река (приток на река Бистрица), на 28 км. западно от гр.Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, съставено от махалите : Широкодолска, Перянска, Ридарска, Лапушанска, Реката (центъра на селото), Ягодничка, Зверска, Средна, Пещерска и Падишка.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:

  • 1883-1934 - Община Бобешино
  • 1934-1958 - Община Долно село
  • 1958-1959 - Община Жиленци
  • 1959-1978 - Община Долно село
  • 1978-1983 - Община Гюешево
  • 1983-1987 - Община Гърляно
  • 1987-днес - Община Кюстендил [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2010
Население 322 443 550 445 706 689 628 526 224 146 118 72 46 30

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за възникването на селото. Има следи от антично селище на 1 км западно от селото, в махалата Широки дол. През землището на селото са минавали т.н. "Железарски пат" и "Борнарски пат", които през средновековието са свързвали областта с Кюстендил и Крива паланка.

Най-старото писмено сведение за селото е от 1866 г.; селото има 38 домакинства с 322 жители.

В края на XIX век селото има 6773 декара землище, от които 4764 дка ниви, 632 дка ливади и 1377 дка гори и се отглеждат 1768 овце, 468 кози, 244 говеда, 97 коня и 84 пчелни кошера. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, пшеница, тютюн) и животновъдството. Развиват се домашните занаяти.

През 1884 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Йоан Кръстител“, изписана от Евстатий Попдимитров.

При избухването на Балканската война един човек от Бобешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

През 1917 г. е открита военна мандра за производство на кашкавал и сирене нуждите на българската армия.

През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността "Женско присое" : 12 дка (1938), 20 дка (1940), 15 дка (1943) и в местността "Влао клаге" - 300 дка с бор (1945).

През 1946 г. е учредена Кредитна кооперация "Зелен бор". През 1949 г. става всестранна коопераци, през 1952 г. се присъединява към Селкооп "Единство" - с.Долно село.

През 1948 г. се изгражда ново училище.

През 1957 г. е учредено ТКЗС"Граничар", което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС - ф.Долно село, а от 1979 г. е включено в състава на АПК"Румена войвода" - село Гърляно.

Селото е електрифицирано през 1968 г. и частично водоснабдено през 1975-79 г.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Църквата "Свети Йоан Кръстител" - с.Бобешино

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква “Свети Йоан Кръстител”. Построена е през 1886 г. Намира се на самата българо-сръбска граница, над селото. През 1920 г., съгласно Ньойският договор, границата минава през самия храм, но след намесата на местното население, международната комисия се съгласява и тя е прокарана на няколко метра от апсидата. Църквата е еднокорабна постройка с полуцилиндричен свод с дъсчена обшивка. Южната и северната стена завършват с корниз, който преминава и по западната стена като конзоли, за да поддържат дъгата, очертаваща свода. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери, които са резбовани. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Република Македония. В съседство с църквата са разположени няколко офицерски гроба от войните в началото на XIX век.
  • Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Бобешино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В Бобешино има кметски наместник.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • на 15 август - Голяма Богородица : курбан при паметника на загиналите във войните.
  • на 22 септември - събор

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръсте Ангелов - първия кмет на Бобешинската селска община след Освобождението (1883).
  • Косте Милков Стоичин - участник в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.287-292;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.55-56;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с.85, 88, 99.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд.Фабер, 2003 г., с.12-13;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд.Читалище Зора-Кюстендил, с.23-28;

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.830.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]