Бобешино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бобешино
Село Бобешино
Село Бобешино
Общи данни
Население 12 души[1] (15 юни 2020 г.)
0,698 души/km²
Землище 14,506 km²
Надм. височина 894 m
Пощ. код 2567
Тел. код 07935
МПС код КН
ЕКАТТЕ 4491
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Бобешино в Общомедия

Бобешино е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Бобешино се намира в Западна България, в северозападната част на Географска област Каменица, в обсега на Чудинската планина, до българо-сръбската граница. Надморска височина при водослива на реките Коприва и Селечка - 875 м; при черквата на границата - 1052 м.

Отстои на 27,5 км запад-северозападно от гр. Кюстендил.

Името му произлиза от думата боб - култура, която добре се е развивала в селото.

Климатът е умерен, преходно-континентален , с полупланински характер.

Бобешино е разпръснат тип село, съставено от махалите: Широкодолска /Поровелска/, Церянска, Ридарска, Лопушанска, Реката (центъра на селото), Ягодичка, Зверска, Средна, Пещерска, Падишка и Циганска .Махалите са разположени на юг от граничната бразда по склоновете на реките Селечка и Лопушанска от левия водослив на река Коприва, ляв приток на река Бистрица. След 1920 г. в Сърбия остава половината имот от Пещерска махала. За имотите, останали в Сръбско, селяните трябвало да плащат данък в сръбската община Бистър. С документ "прелазница", с квитанция за платения данък и снимка, сутрин са отивали в собствените си имоти и вечер се връщали. Това е продължило за всички села засегнати от Ньойския договор до 1949 г., /като се изключат годините 1941 - 1944 г./, когато е настъпило политическо напрежение между двете държави, загуба на имотите и преселение...

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:

  • 1883-1934 – Община Бобешино, в която влизат и селата Жеравино, Коприва, Црешньово и до 1919 /Ньойски договор/ Голеш и Караманица.
  • 1934-1978 – кметство към Община Долно село
  • 1978-1983 – кметство към Гюешевска селищна система
  • 1983-1987 – кметство към Гърлянска селищна система
  • 1987-днес – кметство към Община Кюстендил с назначаван от кмета на гр. Кюстендил кметски наместник, който отговаря и за други села в района.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към есента на 2021 г. целогодишно живеят 11 души.

Година 1866 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 1992 2001 2010
Население 322 443 550 445 706 689 628 526 224 146 118 72 46 30

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за възникването на селото. Има следи от антично селище на 1 км западно от селото, в махалата Широки дол. През землището на селото са минавали т.н. „Железарски пат“ и „Борнарски пат“, които през средновековието са свързвали областта с Кюстендил и Крива паланка.

Пътят до селото е асфалтиран.

Най-старото писмено сведение за селото е от 1866 г.; тогава селото има 38 домакинства с 322 жители.

В края на XIX век селото има 6773 декара землище, от които 4764 дка ниви, 632 дка ливади и 1377 дка гори и се отглеждат 1768 овце, 468 кози, 244 говеда, 97 коня и 84 пчелни кошера. Основен поминък на селяните са земеделие (овес, пшеница, тютюн) , животновъдство и домашни занаяти.

През 1884 г. е открито начално училище. През 1948 г. е построена нова сграда, училището става и прогимназия, която се закрива през 1959 г. Началното училище "Св.св. Кирил и Методий" е закрито през 1975 г.

Сега в училищната сграда се намира кметството.

През 1886 г. е построена църквата „Свети Йоан Кръстител“, изписана от Евстатий Попдимитров.

При избухването на Балканската война един човек от Бобешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1917 г. е открита военна мандра за производство на кашкавал и сирене за нуждите на българската армия.

През 40-те години на ХХ век се провеждат активни залесителни мероприятия в местността „Женско присое“: 12 дка (1938), 20 дка (1940), 15 дка (1943) и в местността „Влао клаге“ – 300 дка с бор (1945).

През 1946 г. е учредена Кредитна кооперация „Зелен бор“. През 1949 г. става всестранна кооперация, през 1952 г. се присъединява към Селкооп „Единство“ – с. Долно село.

В Бобешино дълги години има Гранична застава, поместена в голяма масивна сграда. Заставата функционира до 2001 г.

През 1957 г. е учредено ТКЗС „Граничар“, което от 1960 г. е включено в състава на ДЗС Кюстендил – филиал Долно село. От 1963 г. е към ДЗС Раненци, от 1971 г. - към АПК Кюстендил - филиал Долно село,

а от 1979 г. е включено в състава на АПК „Румена войвода“ – село Гърляно. След 1991 г. дейността на АПК се прекратява. Следва ликвидация, връщане на земята, разпродажба на сгради, инвентар и имущество,

раздаване на оскъдни дивиденти -дейност продължила чак до пролетта на 2009 г. След това голяма част от земята запустява, увеличава се популацията на диви свине, особено след премахване на "кльона" -

телената ограда покрай границата.

Лишеи нападат дъбовата церова гора и старите овошки.

Селото е електрифицирано през 1968 г. и частично водоснабдено през 1975-79 г.

Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Църквата „Свети Йоан Кръстител“ – с. Бобешино

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свети Йоан Кръстител“. Построена е през 1886 г. Намира се на самата българо-сръбска граница, над селото. През 1920 г., съгласно Ньойският договор, по протокол,границата минава през самия храм. Но след намесата на местното население /молби и плачове/ от селото и съседни села, международната комисия се съгласява и граничната бразда е прокарана на няколко метра североизточно от апсидата. Така още тогава църквата остава изцяло на българска територия.Църквата е еднокорабна постройка с полуцилиндричен свод с дъсчена обшивка. Южната и северната стена завършват с корниз, който преминава и по западната стена като конзоли, за да поддържат дъгата, очертаваща свода. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти, с изключение на олтарните двери, които са резбовани. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Северна Македония. В съседство с църквата са разположени няколко офицерски гроба от войните в началото на XX век.
  • Архитектурен паметник-пирамида на загиналите във войните през 1912-1913 г. и 1915-1918 г.
  • Втори паметник е построен в по-ново време до църквата на границата. На него са изписани имената и на загинали от съседните села от Българско и Сръбско т. е. от Западните покрайнини.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Бобешино принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

В Бобешино има кметски наместник.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • на 15 август – Голяма Богородица: курбан при паметника на загиналите във войните.
  • на 22 септември – от 2004 г. ежегодно се провежда Международна среща-събор в Деня на Независимостта, непосредствено до граничната бразда, до църквата, в местността "Рудината". На обширната полянасе събират над 600 души. Раздава се курбан, една година приготвен от българска страна, друга година - от сръбска. Изнасят се художествеви програми. По време на епидемията от COVID-19, съборът не се провежда.
  • На същото място, в края на 30-те години на ХХ в., е имало събори - т.нар. "свиждания" между роднини, останали от двете страни на границата. Те са протичали драматично - с плачове при виждането сутрин, още по-големи вълнения и плачове при раздялата вечер.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Кръсте Ангелов – първия кмет на Бобешинската селска община след Освобождението (1883).
  • Косте Милков Стоичин – участник в Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. и Първата световна война 1914-1918 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.287-292;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.55-56;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.85, 88, 99.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.12-13;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.23-28;
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област "Каменица", Кюстендилско, София , 2011 г., стр. 201-207

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]