Жиленци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жиленци
Общ изглед от село Жиленци
Общ изглед от село Жиленци
Общи данни
Население 1 072 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 25,797 km²
Надм. височина 656 m
Пощ. код 2573
Тел. код 07921
МПС код КН
ЕКАТТЕ 29386
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Кметство
   - кмет
Жиленци
Камен Златков
(ЗНС, ПКЕ)
Жиленци в Общомедия

Жѝленци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Жиленци се намира в планински район, в полите на планината Осогово, на 5 километра западно от гр. Кюстендил, на шосето Кюстендил – Гюешево – Скопие. Селото е съставено от махали: Везенска, Рекалска, Грънчарска, Център, Сърбинска, Чифлика, Долна и Мазнево.

До 1966 г. селото се нарича Жилинци. [1]

На 8 май 1971 г. към селото е присъединена махалата Долна Брестница. [2]

Климат – планински, умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Жилинци (1883 – 1966), община Жиленци (1966 – 1971) и Община Кюстендил (от 1971 г.). [3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2010
Население 697 409 1096 1331 1375 1476 1325 1328 1445 1366 1167

История[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешен изглед на участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Селището за първи път се споменава в османски данъчен регистър /тефтер/, съставен между 1570 – 1572 година.[4] Има следи от антично селище в местността Манастирището, източно от селото.

През 1893 г. селото има 23260 декара землище, от които 17180 дка гори, 2664 дка ниви, 304 дка естествени ливади, 216 дка овощни и зеленчукови градини, 143 дка лозя и др., и се отглеждат 606 овце, 161 кози, 710 говеда и 13 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (овес, пшеница, тютюн) и животновъдството, дърводобив, каменарство и овощарство. Развиват се домашните занаяти. Има множество воденици.

В селото е съществувало килийно училище (1850 – 60).През 1893 г. е построена църквата „Свети Никола“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1905 г. е учредено Взаимоспомагателно дружество „Орач“, а през 1912 г. – Земеделско кооперативно сдружение „Свети Симеон“.

През 1960 г. кооперация „Орач“ се влива в „Наркооп“ – Кюстендил.

През 1920 г. се учредява читалище „Пробуда“.

През 1947 г. е имало 56 воденици по река Глоговщица.

През 1950 г. е учредено ТКЗС"Димитър Каляшки", което от 1960 г. преминава към ДЗС – Кюстендил, а от 1978 г. е включено в състава на АПК"Осогово" – гр. Кюстендил.

Има цех за безалкохолни напитки, лекарски участък, пощенска станция (1953). Построено е ново училище (1974 – 1980). Селото е електрифицирано, водоснабдено, канализирано и асфалтирано. Строят се множество нови обществени и частни сгради.

Поради близостта му до гр. Кюстендил и прекрасните природа и климат, населението на селото се увеличава.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Свети Никола“, построена в 1893 година. Църквата е едноапсидна трикорабна псевдобазилика с хубав каменен градеж. Над средния кораби са оставени три слепи купола и един купол над покрива. Иконостасът е с дъсчена направа без резба, изпълнен с растителни орнаменти. Иконите са дело на живописеца Евстатий Попдимитров от село Осой, сега в Република Македония, а стенописите са изпълнени през 1897 г. от Петър Николов Дамянов – Зографски (1850 – 1921).
  • Къща музей „Димитър Каляшки“, партизанин антифашист.
  • Къща музей „Сашо Клечков“, местен партизанин.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Жиленци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Народно читалище „Димитър Каляшки-1920“

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • В началото на месец септември се провежда родов събор, на който правят среща хора родени, израснали, учили и живели в селото.
  • Курбан на Никулден в двора на църквата.
  • Курбан на Голяма Богородица в двора на църквата.
  • Курбан на Архангеловден в двора на църквата.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Никола Стоянов – първия кмет на Жиленската селска община след Освобождението (1883).
  • Атанас Големинов (1852 – 1935), опълченец, почетен гражданин на Габрово (1923) и Кюстендил (1928).
  • Олга Борисова, солистка на ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия и на „Мистерията на българските гласове“. Записала е десетки песни от свой роден край, които стават популярни в цяла България – „В село дюгере дойдоа“, „Лепа Яно“, „Майстор Манол“ и други. Олга Борисова е носителка на наши и международни награди от фолклорни конкурси и фестивали. Удостоена е със званието „заслужил артист“, "Златна лира " на Съюза на музикалните и танцови дейци в България и на званието „почетен гражданин“ на град Кюстендил за нейната 65-годишнина през 2006 година. Изнасяла е концерти в България и в Европа, Азия, Америка и Африка.
  • Димитър Каляшки (1910 – 1943), партизанин, антифашист. Предаден е от свой съселянин и загива в родното си село след кратка престрелка с жандармерията. Реставрирана е и е запазена като музей родната му къща, която се намира на около 300 метра от църквата Св. Никола.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, изд.БАН., 1963 г., с.156 – 162;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.228 – 9;
  • Димитров, Тодор. Жиленци, Кюстендил, 2002 г.;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.102 – 110;

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]