Йордан Захариев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Йордан Захариев
български учен

Роден
Починал
8 май 1965 г. (88 г.)
Научна дейност
Област Етнография, история, география

Йордан Захариев Харизанов е български учител, географ, етнограф, фолклорист и историк, който е сред най-добрите изследователи и познавачи на Кюстендилския регион. Член-кореспондент на БАН (1937).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 март 1877 г. в Босилеград. Учи до първи прогимназиален клас в Босилеград, след което завършва Кюстендилското педагогическо училище (1895). Учителства две години в родния си град. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Учи география при проф. Анастас Иширков и възприема принципите и методологията на повлияната от западни учени Българска географска школа. Завършва с отличие специалностите география и педагогика (1901). През 1904 г. се жени за Евгения Димитрова Кюркчиева. Двамата имат 3 деца: Недка, Боян и Асен.

Евгения и Йордан Захариеви в деня на сватбата им. 1904 г.

От 1901 до 1908 г. е прогимназиален учител в Босилеград. Дългогодишен директор на непълната девическа гимназия (1909 - 1922) и на смесената гимназия в Кюстендил (1922 – 1934).

В продължение на повече от половин век провежда цикъл от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Превес на проучванията му са бита и езика на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености. Книгата му “Кюстендилското краище” е първото поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: “Упътване за антропогеографски изучавания в България” (1928 г.), ”Село Слокощица” (1935 г.), “Пиянец” (1938 г.), “Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове” (1938 г.), “Кюстендилска котловина” (1963 г.), множество статии и други.

Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище “Братство” (1928) и актьор–любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество “Осоговец”; председател на културно-стопанското дружество “Кюстендил” (1928).

Йордан Захариев е сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Организацията на Западните покрайнини.

Завършва земния си път на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт, наследниците му: Боян и Асен Захариеви – синове и дъщеря му – Недка Захариева, даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др.

През 1998 г. Йордан Захариев е удостоен със званието "почетен гражданин на гр.Кюстендил".

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Кюстендилското краище. 1918, 653 с. (СбНУ, 32);
  • Упътване за антропогеографски изучавания в България. 1928, 80 с.;
  • Село Слокощица. Антропо-географско изучаване. 1929, 64 с.;
  • Каменица. Географско-етнографско изучаване. 1935, 458 с.;
  • Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове. 1938, 106 с.;
  • Чипровци. Поселищно-географски проучвания с исторически бележки. 1938, 300 с.;
  • Още нещо за шопите. — ИБИД, 19—20, 1944, 142—160;
  • Пиянец. Земя и население. 1949, 423 с.(СбНУ, 45);
  • Кюстендилската котловина. Географско-етнографско изследване. 1963, 446 с.

Литература за Йордан Захариев[редактиране | редактиране на кода]

  • Арнаудов, Михаил, "Йордан Захариев", в ЛБАН, 20, 1940, № 2, 39-42.
  • Сборник в чест на член-кореспондент Йордан Захариев по случай неговата 75-годишнина. 1964, 187 с;
  • Динчев, Костадин, „Локално-регионалните фолклорни наблюдения на Йордан Захариев в общоетнически контекст”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993 г.
  • Гиндева, Динка „Жената в източнобългарския песенен фолклор – съпоставка с проучванията на Йордан Захариев”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993 г.
  • Русинов, Русин, „Един малко известен речник на чл. кор. Йордан Захариев”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993 г.
  • Попов, Жеко, „Йордан Захариев в политическия живот на Босилеградския край /1901-1912 г./”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993 г.
  • Димитров, Тодор, „Йордан Захариев Харизанов – учител и училищен директор”, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.VI, 1993 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]