Преколница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Преколница
Изглед от централната част на селото
Изглед от централната част на селото
Общи данни
Население 96 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 17,977 km²
Надм. височина 827 m
Пощ. код 2571
Тел. код 07925
МПС код КН
ЕКАТТЕ 58129
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)
Преколница в Общомедия
Църквата "Свети Петър и Павел" (1848)
Килийното училище в църковния двор

Преколница е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Преколница се намира в Западна България, в географската област Каменица, западно от гр. Кюстендил. Жп.спирка на линията Кюстендил - Гюешево. Разстояние до гр.Кюстендил - 16.666 км.

Махали : Рекалийска, Бузаджийска, Багалийска, Чокойска, Дръчина, Сливарска, Варошанска, Лачище, Бегова, Чиновдолска, Ризова, Горни карадаци, Мирновска, Доларска, Долно карадаци, Чергарска, Тутунарска, Ивановска. През 1971 г. село Жедилово е заличено от списъка на селищата и става махала на с.Преколница. [1]

Климат - умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици : Община Раненци (1934-1958), община Жиленци (1958-1959), община Раненци (1959-1978), община Гюешево (1978 - 1983), община Гърляно (1983-1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 2010
Население 369 760 877 863 945 877 712 467 332 267 120

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за времето на възникване на селището. На 1,5 км. южно от селото, в местността "Върбов дол" има останки от късноантично селище, а в местността "Църцова чука" - останки от късноантична крепост.

В селото се намира най-старата възрожденска църква в района на Каменица - Свети Петър и Павел (Преколница), построена през 1848 г. Църквата е паметник на културата, задължителна спирка на всички туристически маршрути в община Кюстендил . Към църквата е построено и килийно училище, запазено и до днес.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. През 1910 г. селото има 2500 декара землище, от които 1300 дка естествени ливади и 1200 дка гори. Основен поминък на населението е земеделие (овощарство) и животновъдство. В селото има 3 воденици, 4 кръчми, 2 бакалници, работят 6 шивачи и 2 търговци.

През 1880 г. е построено училище в Рекалийска махала. Основана е кредитна кооперация "Христо Ботев" (1933). Селото е електрифицирано през 1947 г. През 1953 г. училището е преустроено в дом за социални грижи.

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Пролет", което от 1979 г. е включено в състава на АПК"Румена войвода" - с.Гърляно. Построен е нов кооперативен дом (1959). Селото има автобусна и железопътна връзка с град Кюстендил.

Активни миграционни процеси. Перспективите за развитие на селото са свързани със земеделието (картофопроизводство и овощарство), пасищното животновъдство и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Преколница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество Преколница.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Земляческата среща - събор - провежда се ежегодно в последната събота преди Петровден (29 юни), до църквата "Свети Петър и Павел".

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Спас Ранов - първи кмет на Преколнишката селска община след Освобождението (1883).
  • Иван Златков (1864 - 30.06.1944) - учител, банков служител, народен представител, околийски началник, общински съветник и черковен настоятел.
  • Константин Кюркчиев (1884 - 1955) - български революционер от ВМОРО.
  • Борис Елисеев (10.09.1901 - 24.01.1978) - български учител и художник.
Свързани с Преколница
  • Стефан Н. Гиков - Венко Анкин (1875 - ?), български революционер от ВМОРО от Карлово, ръководител на пограничния пункт в селото през 1900 - 1901 година[1]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни местни ястия са :

  • Боден дедо - баница, която се приготвя от разточени тестени кори, сирене или извара, яйца и разтопено масло.
  • Качамак - приготвя се от царевично брашно, разбъркано във вряла вода, полято с разтопено масло и гарнирано с изпържени късчета свинско месо и сланина.
  • Гаст боб - вари се боб с люти чушки, праз или кромид лук, добавя се запръжка, и се оставя на тих огън да се сгъсти.
  • Мешаница - гъст боб с кисело зеле.
  • Ориз с червени домати или зеле - постна гозба.
  • Кисело - приготвя се от надробени листа кромид лук, чесън, сол, вода и оцет.
  • Лятна лютеница - приготвя се от печени лютиви зелени пиперки и нарязани на дребно червени домати, овкусени с чесън сол и оцет.
  • Зимна лютеница - приготвя се от варени и смачкани люти червени пиперки от низа, овкусени със ситно накълцан чесън, сол и оцет.
  • Гювеч по каменички - приготвя се на фурна от картофи, домати, патладжан, зелен боб, кромид лук и олио, може да е с месо или без месо.
  • Каварма по каменички - приготвя се от запържени късове свинско месо и сланина, праз лук и нарязани люти чушки.
  • Омлет по каменички - приготвя се зимно време от отсолено, наложено в саламура свинско месо, което се запържва и залива с разбити яйца.
  • Вариво - приготвя се зимно време от кисело зеле, праз лук, лютиви сушени чушки и пушено или осолено свинско месо и сланина, които се варят в зелев сок.
  • Преколнишка туршия - приготвя се от лютиви пиперки, зелени домати и зеле, овкусени със сол, вода и оцет.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН, с.529.
  • Чолева-Димитрова, Анна М. - Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 158;
  • Янев, Янчо, Село Преколница, Велико Търново, изд."Фабер", 2004 г., 176 с.;

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.23

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]