Преколница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Преколница
Изглед от централната част на селото
Изглед от централната част на селото
Общи данни
Население 76 души[1] (15 юни 2020 г.)
3,66 души/km²
Землище 17,977 km²
Надм. височина 920 m
Пощ. код 2571
Тел. код 07925
МПС код КН
ЕКАТТЕ 58129
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)
Преколница в Общомедия
Църквата „Свети Петър и Павел“ (1848)
Килийното училище в църковния двор

Преколница е село в Западна България. Намира се в община Кюстендил, област Кюстендил.

Надморска височина при черквата 848 м.

През 1971 г. към него е присъединена като махала и частта /седем къщи/ от с. Жедилово, останала в пределите на България след Освобождението /1878 г./ В момента махала Жедилово е напълно обезлюдена.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Преколница се намира в Западна България, в Географска област Каменица, западно от гр. Кюстендил. Жп.спирка на линията Кюстендил - Гюешево. Отстои западно от Кюстендил: по жп линията на 29 км, по шосето - 24,5 км.

Махали: Рекалийска, Бузаджийска, Багалийска, Чокойска, Дръчина, Сливарска, Варошанска, Лачище, Бегова, Чиповодолска, Ризова, Горни карадаци, Мирновска, Доларска, Долно карадаци, Чергарска, Тутунарска, Ивановска. През 1971 г. село Жедилово е заличено от списъка на селищата и става махала на с. Преколница.

Климат – умерен, преходно-континентален.

Административна принадлежност: от 1883 г. до 1922 г. е селска община с още седем села - Гюешево, Каменичка Скакавица, Ръсово, Раненци, Гърляно, Жедилово, Цървен дол. От 1922 г. до 1934 г. - към община Гърляно; от 1934 г. - към община Раненци; от 1978 г. - кметство към Селищна система Гюешево; от 1983 г. - кметство към Селища система Гърляно; от 1987 г. е кметство към община Кюстендил.

Към есента на 2021 г. от местните целогодишно живеят 30 души и 60 жени от Дома за социални грижи.

Година 1866 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 2010
Население 369 760 877 863 945 877 712 467 332 267 120

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за времето на възникване на селището. На 1,5 км южно от селото, в местността „Върбов дол“ има останки от късноантично селище, а в местността „Църцова чука“ – останки от късноантична крепост.

В селото се намира най-старата възрожденска църква в района на Каменица - Свети Петър и Павел, построена през 1848 г. Църквата е паметник на културата, задължителна спирка на всички туристически маршрути в община Кюстендил.

След Освобождението започва бързо стопанско развитие. През 1910 г. селото има 2500 декара землище, от които 1300 дка естествени ливади и 1200 дка гори. Основен поминък на населението е земеделие (овощарство) и животновъдство. В селото имало 3 воденици, 4 кръчми, 2 бакалници, работят 6 шивачи и 2 търговци.

През 1830 г. е открито първото килийно училище в района в една сламена къща в гористата и скрита местност "Драгневец", близо до днешната граница с РС Македония. През 1848 г. в черковния двор е построено килийно училище, което започва да функционира чак през 1859 г. Сградата, ремонтирана и поддържана от кетството, е запазена до днес. През 1882 г. е построено училище в Рекалийска махала, извън двора на черквата, от североизточната й страна. Съборено, не съществува. От 1953 г. е построена модерна училищна сграда в местноста "Катунище". Училището е съществувало до 1974 г., когато поради намалелия брой деца, е закрито. Малкото деца са учили в с. Гюешево. Сградата е превърната в социален дом за болни жени, в момента 60 жени над 18-годишна възраст. След 1975 г. в броя на жителите, отбелязани в приложената таблица, е включен и броят на жените от социалния дом.

Село Преколница дълги години - до към 1912 г. е било културно средище на Географска област "Каменица". След прокарването на жп линията през 1910 г., по-значителни села в района стават Долно село и Гюешево.

Основана е кредитна кооперация „Христо Ботев“ (1933).

Селото е електрифицирано през 1947 г. Водоснабдено е през 60-те години чрез водопровод от р. Ръжча над с. Гюешево.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Пролет“, което от 1960 г. е към ДЗС Кюстендил, филиал Гюешево, от 1963 г. - към ДЗС Раненци, от 1971 г. към АПК Кюстендил, филиал Гюешево, от 1973 г. - към АПК Раненци и от 1979 г. е включено в състава на АПК „Румена войвода“ - с.Гърляно. Построен е нов кооперативен дом (1959). Честата смяна на посочените структури показва, че колективизацията в полупланинските райони е била неудачна. След 1991 г. следва ликвидация, разпродажби на инвентар, сгради и имущество, връщане на земята на бившите собственици или техните наследници и запустяването на голяма част от нея.

Селото има автобусна и железопътна връзка с град Кюстендил.

През декември 1989 г. влиза в експлоатация язовир "Руен", изграден в долината на Мала река, за нуждите на флотационната фабрика в Гюешево, с обем малко над един милион куб. м. В момента е собственост на частна фирма. Над язовира се намира хвостохранилище "Преколница", с незапълнен капацитет, което не е рекултивирано.

Активни миграционни процеси. Перспективите за развитие на селото са свързани със земеделието (картофопроизводство и овощарство), главно в плодородната долина на р. Лебница, пасищното животновъдство и развитието на селски, културен и църковен туризъм.

От написаното дотук става ясно защо основателно село Преколница, в края на ХIX в. и началото на XX в,. е било административно и културно средище в Географска област "Каменица": тук е открито първото училище, първата черква и доста голяма община, състояща се от осем села.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Преколница принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество Преколница.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Земляческата среща – събор – провежда се ежегодно в последната събота преди Петровден (29 юни), до църквата „Свети Петър и Павел“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Спас Ранов – първи кмет на Преколнишката селска община след Освобождението (1883).
  • Иван Златков (1864 – 30.06.1944) – учител, банков служител, народен представител, околийски началник, общински съветник и черковен настоятел.
  • Константин Кюркчиев (1884 – 1955) – български революционер от ВМОРО.
  • Борис Елисеев (10.09.1901 – 24 януари 1978) – български учител и художник.
Свързани с Преколница
  • Стефан Н. Гиков – Венко Анкин (1875 – ?), български революционер от ВМОРО от Карлово, ръководител на пограничния пункт в селото през 1900 – 1901 година[2]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Традиционни местни ястия са:

  • Боден дедо – баница, която се приготвя от разточени тестени кори, сирене или извара, яйца и разтопено масло.
  • Качамак – приготвя се от царевично брашно, разбъркано във вряла вода, полято с разтопено масло и гарнирано с изпържени късчета свинско месо и сланина.
  • Гаст боб – вари се боб с люти чушки, праз или кромид лук, добавя се запръжка, и се оставя на тих огън да се сгъсти.
  • Мешаница – гъст боб с кисело зеле.
  • Ориз с червени домати или зеле – постна гозба.
  • Кисело – приготвя се от надробени листа кромид лук, чесън, сол, вода и оцет.
  • Лятна лютеница – приготвя се от печени лютиви зелени пиперки и нарязани на дребно червени домати, овкусени с чесън сол и оцет.
  • Зимна лютеница – приготвя се от варени и смачкани люти червени пиперки от низа, овкусени със ситно накълцан чесън, сол и оцет.
  • Гювеч по каменички – приготвя се на фурна от картофи, домати, патладжан, зелен боб, кромид лук и олио, може да е с месо или без месо.
  • Каварма по каменички – приготвя се от запържени късове свинско месо и сланина, праз лук и нарязани люти чушки.
  • Омлет по каменички – приготвя се зимно време от отсолено, наложено в саламура свинско месо, което се запържва и залива с разбити яйца.
  • Вариво – приготвя се зимно време от кисело зеле, праз лук, лютиви сушени чушки и пушено или осолено свинско месо и сланина, които се варят в зелев сок.
  • Преколнишка туршия – приготвя се от лютиви пиперки, зелени домати и зеле, овкусени със сол, вода и оцет.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН, с.529.
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 158;
  • Янев, Янчо, Село Преколница, Велико Търново, изд. „Фабер“, 2004 г., 176 с.;
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица. София, 2011 г., стр. 165-172

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]