Гърляно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за кюстендилското село Гърляно. За селото във Винишко, Република Македония, вижте Гърляни.

Гърляно
Общи данни
Население 159 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 11,851 km²
Надм. височина 946 m
Пощ. код 2568
Тел. код 07928
МПС код КН
ЕКАТТЕ 18352
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Гърляно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гърляно се намира в планински район, близо до границата с Република Македония, в географската област Каменица, в полите на планината Осогово, по двата бряга на река Бистрица, на 12 km западно от гр. Кюстендил.

Селото е разпръснат тип, образувано от 8 махали: Балиндолска, Стругарска, Биковци, Ресенска, Лажовска, Баовечка, Джопърци и Рекалийска.

Климат: умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните общини: Преколница (1883 – 1887), Гърляно (1887 – 1889), Преколница (1889 – 1926), Раненци (1926 – 1958), Жиленци (1958 – 1959), Раненци (1959 – 1978), Гюешево (1978 – 1983), Гърляно (1983 – 1987), Кюстендил (от 1987 г.). [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 301 324 402 394 427 411 423 281 285 247 266 214 185

История[редактиране | редактиране на кода]

Участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично укрепление и селище и от късносредновековно селище, църква и некропол свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност.

Село Гърляно е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Гирлани като тимар към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 18 домакинства, 14 ергени и 1 бащина. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано под същото име към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

В края на XIX век селото има 7454 дка землище, от които 2900 дка селска мера, 1865 дка гори, 795 дка естествени ливади, 13 дка градини, 1917 дка ниви. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашните занаяти. В селото има две дъскорезници, 1 дарак, 2 тепавици.

При избухването на Балканската война един човек от Гърляно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1]

През 1927 г. в землището на селото е построена ВЕЦ „Осогово“, която е действаща и до момента. Същата година селото е електрифицирано. През 1931 г. е открито читалище, през 1946 г. – здравен дом.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Задружен труд“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС – с. Раненци, а от 1979 г. – в състава на АПК „Румена войвода“ – с. Гърляно.

Селото е електрифицирано (1927) и водоснабдено (1967). Изградени са дъждомерна станция, поща (1967). Построени са нови селскостопански и административни сгради. Главните улици са асфалтирани.

През 1967 г. започва строежът на МОК „Осогово“ – за добив на олово, цинк и пирит. В края на 90-те години на ХХ век предприятието е обявено в несъстоятелност, продадено и окончателно ликвидирано.

В селото през 2000 г. е открито предприятие за ресторантско и кухненско обзавеждане.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк „Света Троица“, „Свети Петър“ и „Свети Димитър“. Намира се на около 1 km югоизточно от кметството при Лажовска махала.
  • Архитектурен паметник на загиналите за национално обединение.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Гърляно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Гърляно.
  • Читалище „Отец Паисий“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1143 в Министерство на културата на Република България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгьовден – събор на животновъдите от Каменица.
  • Петковден – курбан в памет на загиналите във войните.
  • Петровден – събор в местността „Планиница“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.364 – 369;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.396;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.180 – 181;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.160 – 161;
  • Щерионов, Щелиян, „Към въпроса за историко-етнографската характеристика на село Гърляно“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.II, 1990 г.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.48, 51,87, 89, 116;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.14 – 16;
  • Биков, Здравко. Гърляно – предци и потомци във вековете, Кюстендил, 2006 г.;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.70 – 75;
  • Стоименов, Веселин. Фамилия Лажовска – село Гърляно, София 2009 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 840.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]