Гърляно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Надморска височина при кръстопътя - 940 м

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за кюстендилското село Гърляно. За селото във Винишко, Република Македония, вижте Гърляни.

Гърляно
Общи данни
Население 169 души[1] (15 юни 2020 г.)
20,2 души/km²
Землище 11,851 km²
Надм. височина 946 m
Пощ. код 2568
Тел. код 07928
МПС код КН
ЕКАТТЕ 18352
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Гърляно е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Гърляно се намира в планински район, в Географска област Каменица, в полите на планината Осогово, по двата бряга на река Бистрица, на 12 km западно от гр. Кюстендил. Името на селото идва от стесненото поречие /гърло/ на р. Бистрица, преди напускането на Осоговската планина.

Селото е разпръснат тип, образувано от 8 махали: Балиндолска, Стругарска, Биковци, Ресенска, Лажовска, Баовечка, Джопърци и Рекалийска. Засега няма напълно обезлюдени махали.

Климат: умерен, преходно-континентален с влияние на близката планина - късни пролетни и ранни есени слани.

През годините селото принадлежи към следните общини: Преколница (1883 – 1887), Гърляно (1887 – 1889), Преколница (1889 – 1926), Раненци (1926 – 1978), Гюешевска селищна система (1978 – 1983), Гърлянска селищна система (1983 – 1987),кметство към община Кюстендил (от 1987 г.). [1] През последните 30 години, поради честата промяна на изисквания минимум за избиране на кметове на

населените места, в Гърляно кметът се избираше пряко или се назначаваше от кмета на община Кюстендил.

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 1866 г. жителите са 200.

Към средата на 2021 г. постоянно живеещите са 108 души.

Година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2010
Население 301 324 402 394 427 411 423 281 285 247 266 214 185

История[редактиране | редактиране на кода]

Участъковата амбулатория в селото, 1936 г. Източник: ДА „Архиви“

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично укрепление и селище и от късносредновековно селище, църква и некропол свидетелстват, че районът е населяван от дълбока древност. По всяка вероятност селото е възникнало като рударско във връзка с оловно-цинковите руди в Сребърно коло, за добив главно на олово и сребро.

Село Гърляно е старо средновековно селище, регистрирано в турски данъчен регистър от 1570 – 1572 г. под името Гирлани като тимар към нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 18 домакинства, 14 ергени и 1 бащина. В регистър на джелепкешани от 1576 г. Гърляни е отбелязано като част от каза Илидже. Посочени са Нено Младен, Райке Райчин, Продан Рале, Иван Рале, натоварени да доставят съответно 40, 75, 75 и 75 овце.[2]

В края на XIX век селото има 7454 дка землище, от които 2900 дка селска мера, 1865 дка гори, 795 дка естествени ливади, 13 дка градини, 1917 дка ниви.

Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството. Развити са домашни занаяти. В селото имало две дъскорезници, 1 дарак, 2 тепавици, няколко воденици-караджейки. Поради близостта на селото с планината Осогово, доста хора се занимавали с каменоделство.

В района от около две десетилетия се отглежда арония и по-добрите имоти се арендуват на ниски цени..

При избухването на Балканската война един човек от Гърляно е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

Училището е построено през 1884 г. съвместно със село Ръсово, на границата между землищата на двете села - на десния бряг на р. Бистрица, на 500 м северно от кръстопътя. Впоследствие и двете села /1936 г./ си построяват самостоятелни начални училища. В Гърляно то е малко южно от шосето. През 1991 г., поради липса на деца, училището е закрито.

През 1927 г. в землището на селото е построена ВЕЦ „Осогово“, която е действаща. Същата година селото е електрифицирано. През 1931 г. е открито читалище, през 1946 г. – здравен дом.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Задружен труд“, което от 1960 г. е в състава на ДЗС Кюстендил, от 1963 г. е към ДЗС Раненци. От 1971 г. - към АПК Кюстендил, а от 1979 г. е към АПК „Румена войвода - с. Гърляно

След 1991 г. се извърши ликвидация, земята беше върната на бившите собственици и техните наследници, но част от имотите запустяха. Увеличи се популацията на диви прасета.

Селото е електрифицирано (1927) и водоснабдено (1967). Изградени са дъждомерна станция, поща (1967). Построени са нови селскостопански и административни сгради. Главните улици са асфалтирани.

През 80-те на ХХ в. беше изградена административна сграда на МОК „Осогово“, чията дейност беше за добив на олово, цинк, сребро. В края на 90-те години на ХХ век предприятието е обявено в несъстоятелност,

продадено и окончателно ликвидирано.

В селото през 2000 г. е открито предприятие за ресторантско и кухненско обзавеждане.

В края на селското землище, в съседство със с. Раненци, е изградено малко ваканционно селище с четири малки мотела, ресторант и резервоари за пъстърва.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Оброк „Света Троица“, „Свети Петър“ и „Свети Димитър“. Намира се на около 1 km югоизточно от кметството при Лажовска махала.
  • Архитектурен паметник на загиналите за национално обединение.
  • Близо до с. Гърляно, в пролома на р. Бистрица, се издигат няколко интересни скални образувания, между които "Влюбената двойка", "Момини дупки", "Молещият се великан" , на които местните хора са дали тези интересни названия..

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Гърляно принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство Гърляно.
  • Читалище „Отец Паисий“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1143 в Министерство на културата на Република България.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгьовден – събор на животновъдите от Каменица.
  • Петковден – курбан в памет на загиналите във войните.
  • Петровден – събор в местността „Планиница“.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.364 – 369;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Стойков, Руси. Наименования на български селища в турски документи на ориенталския отдел на Народна библиотека „Васил Коларов“ от XV, XVI, XVII и XVIII в. – Известия на НБ „Васил Коларов“за 1959 г., Т.I (VII), С., 1961 г., с.396;
  • Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.16;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.180 – 181;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.160 – 161;
  • Щерионов, Щелиян, „Към въпроса за историко-етнографската характеристика на село Гърляно“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.II, 1990 г.;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.с.48, 51,87, 89, 116;
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.14 – 16;
  • Биков, Здравко. Гърляно – предци и потомци във вековете, Кюстендил, 2006 г.;
  • Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско, Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора-Кюстендил, с.70 – 75;
  • Стоименов, Веселин. Фамилия Лажовска – село Гърляно, София 2009 г.
  • Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географската област Каменица, Кюстендилско. София, 2011 г., стр. 127-136
  • Анастасов, Благой. Геоложки обект "Осогово", София, 2019 г., стр. 71, 89, 147

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Турски извори за българската история, т. XVI, София, 1972, Съставила и коментирала Бистра Цветкова, под редакцията на Б. Цветкова и Ан. Разбойников, с. 141.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 840.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]