Берсин
Берсин | |
---|---|
Общи данни | |
Население | 140 души[1] (15 септември 2022 г.) 13 души/km² |
Землище | 10.74 km² |
Надм. височина | 529 m |
Пощ. код | 2587 |
Тел. код | 07910 |
МПС код | КН |
ЕКАТТЕ | 3962 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Кюстендил |
Община – кмет | Кюстендил Петър Паунов Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ) |
Берсин е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Берсин се намира в Западна България, в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на шосето за село Страдалово, в източните поли на планината Осогово. Разстояние до град Кюстендил – 8,3 км.
Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.
Климат – умерен, преходно-континентален.
През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:
- 1949 – 1955 – Община Берсин
- 1955 – 1978 – Община Граница
- 1978-днес – Община Кюстендил
Население[редактиране | редактиране на кода]
Берсин | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
година | 1880 | 1900 | 1920 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2009 | ||
население | 554 | 864 ![]() |
788 ![]() |
850 ![]() |
850 - | 815 ![]() |
658 ![]() |
551 ![]() |
452 ![]() |
312 ![]() |
151 ![]() |
История[редактиране | редактиране на кода]
Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол.
В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).
В края на ХІХ век селото има 6694 декара землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.
През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“, изписана от Евстатий Попдимитров.
През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.
При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]
През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.
Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.
Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).
Изграден е язовир „Берсин“.
В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.
Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Георги“ – построена е през 1886 г.
- Архитектурен паметник на загиналите 1915 – 1918 г.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
- Населението изповядва източното православие.
- Село Берсин принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
- Кметско наместничество.
- Читалище „Васил Левски“ – действащо читалище, регистрирано под номер 127 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 7282 тома.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
През септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.257 – 261
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.49 – 50
- Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 98.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Времето в с. Берсин[неработеща препратка]
- Разстояния от село Берсин до други населени места в България
- Сайт на Община Кюстендил Архив на оригинала от 2007-10-09 в Wayback Machine.
- Радио и телевизия в Кюстендил
|