Берсин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Берсин
Общи данни
Население 122 души[1] (15 юни 2020 г.)
11,4 души/km²
Землище 10.74 km²
Надм. височина 529 m
Пощ. код 2587
Тел. код 07910
МПС код КН
ЕКАТТЕ 3962
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   кмет
Кюстендил
Петър Паунов
Местна коалиция ГЕРБ (ПП ГЕРБ, СДС, ДБГ, ЗНС, ПП ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ)

Берсин е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.


География[редактиране | редактиране на кода]

Село Берсин се намира в Западна България, в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на шосето за село Страдалово, в източните поли на планината Осогово. Разстояние до град Кюстендил – 8,3 км.

Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:

Население[редактиране | редактиране на кода]

Берсин
година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
население 554 864 Повишение 788 Понижение 850 Повишение 850 - 815 Понижение 658 Понижение 551 Понижение 452 Понижение 312 Понижение 151 Понижение

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол.

В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).

В края на ХІХ век селото има 6694 декара землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.

При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2]

През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.

Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.

Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).

Изграден е язовир „Берсин“.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество.
  • Читалище „Васил Левски“ – действащо читалище, регистрирано под номер 127 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 7282 тома.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.257 – 261
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.49 – 50
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 98.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]