Берсин

Берсин
	Берсин
	Берсин Берсин
Общи данни
Население	144 души (31 декември 2024 г.); 13,4 души/km²
Землище	10,74 km²
Надм. височина	529 m
Пощ. код	2587
Тел. код	07910
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	03962
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община; – кмет	Кюстендил; Огнян Атанасов ; (Партия на зелените; 2023)

Берсин е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.^[2]

География

Село Берсин се намира в Западна България, в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на шосето за село Страдалово, в източните поли на планината Осогово. Разстояние до град Кюстендил – 8,3 km.

Махали: Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.

Климат – умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици:

1949 – 1955 – Община Берсин
1955 – 1978 – Община Граница
1978 – днес – Община Кюстендил

Население

Берсин
година	1880	1900	1920	1926	1934	1946	1956	1965	1975	1984	2009
население	554	864	788	850	850 -	815	658	551	452	312	151

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

	Численост	Дял (в %)
Общо	178	100,00
Българи	173	97,19
Турци	0	0,00
Цигани	0	0,00
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	4	2,24

История

Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км югозападно от селото е разкрит и античен некропол.

В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).

В подробен данъчен регистър (дефтер-и муфасал) от 1570 – 1572 година Берсин е посочено като хас на Пертеф паша, част от нахия Ълъджа (Кюстендил) на Кюстендилския санджак с 23 мюсюлмански семейства, 5 неженени мюсюлмани, 102 християнски семейства, 43 неженени християни, 2 вдовици и 25 бащини. Бащините са собственост на християни, но при седем от тях е отбелязано, че са в ръцете на мюсюлмани. Християните живеят в махалата поп Никола. Общият приход от селото е 11 742 акчета. В документа селото два пъти е посочено като Берсино.^[4]

В края на ХІХ век селото има 6694 дка землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество „Живот“, през 1920 г. – всестранно земеделско кооперативно сдружение „Слива“ и през 1923 г. – читалище „Васил Левски“.

При избухването на Балканската война четири души от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. – пощенска станция.

Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.

През 1956 г. е учредено ТКЗС „Георги Зарев“, което от 1979 г. е включено в състава на АПК „Осогово“ – град Кюстендил.

Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965).

Изграден е язовир „Берсин“.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности

Църква „Свети Георги“ – построена е през 1886 г.
Архитектурен паметник на загиналите 1915 – 1918 г.

Религии

Село Берсин принадлежи в църковно-административно отношение към Кюстендилската духовна околия на Софийската епархия на БПЦ. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции

Кметско наместничество.
Читалище „Васил Левски“ – действащо читалище, регистрирано под номер 127 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека – 7282 тома.

Редовни събития

През септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден.

Литература

Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.257 – 261
Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с. 98.

Бележки

↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 49 – 50.
↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
↑ Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, том V, книга I, Превод, редакциjа и коментар Методиjа Соколоски, Скопjе, 1983, с. 50-53.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.

Външни препратки

[wikidata-3d222641a20dfde90b58931764ceed3d57c4b135-v6-1] www.nsi.bg // Национален статистически институт.

[2] Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 49 – 50.

[pop-stat.mashke.org,_2009_census-3] Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)

[4] Турски документи за историjата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Ќустендилскиот санџак, том V, книга I, Превод, редакциjа и коментар Методиjа Соколоски, Скопjе, 1983, с. 50-53.

[5] Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]