Берсин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Берсин
Общи данни
Население 144 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 10.74 km²
Надм. височина 558 m
Пощ. код 2587
Тел. код 07910
МПС код КН
ЕКАТТЕ 3962
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Берсин е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Берсин се намира в Западна България, в южната част на Кюстендилската котловина, югоизточно от град Кюстендил, на шосето за село Страдалово, в източните поли на планината Осогово. Разстояние до град Кюстендил - 8,3 км.

Махали : Горна (Хановете), Средна, Тасковска, Долна.

Климат - умерен, преходно-континентален.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици :

  • 1949-1955 - Община Берсин
  • 1955-1978 - Община Граница
  • 1978-днес - Община Кюстендил [1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Берсин
година 1880 1900 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
население 554 864 Повишение 788 Понижение 850 Повишение 850 - 815 Понижение 658 Понижение 551 Понижение 452 Понижение 312 Понижение 151 Понижение

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма данни за възникването на селището. В самото село са открити останки от антично селище, а на 2 км. югозападно от селото е разкрит и античен некропол.

В турски регистри селото е споменато като Берсино (1570), Берсин (1576), Берсиниче (1605).

В края на ХІХ век селото има 6694 декара землище, от които 4765 дка ниви, 694 дка гори, 636 дка лозя, 653 дка овощни и зеленчукови градини, 191 дка ливади и се отглеждат 1143 овце, 260 говеда и 98 коня. Основен поминък на селяните са земеделието и животновъдството.

През 1876 г. е открито училище, през 1886 г. е построена църквата „Свети Георги“, изписана от Евстатий Попдимитров.

През 1909 г. е учредено всестранно спомагателно дружество "Живот", през 1920 г. - всестранно земеделско кооперативно сдружение "Слива" и през 1923 г. - читалище "Васил Левски".

При избухването на Балканската война четири човека от Берсин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[1]

През 1935 г. е открит лекарски участък, а през 1937 г. - пощенска станция.

Селото е електрифицирано през 1942 г. и водоснабдено през 1965 г.

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Георги Зарев", което от 1979 г. е включено в състава на АПК"Осогово" - град Кюстендил.

Изграден е здравен дом (1961), построена е помпена станция за напояване и водоснабдяване (1965). Изграден е язовир "Берсин".

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с лозарството и овощарството и развитието на селски и културен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметско наместничество.
  • Читалище "Васил Левски" - действащо читалище, регистрирано под номер 127 в Министерство на Културата на Република България Дейности: библиотека - 7282 тома.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През септември се провежда събор, прави се курбан на Димитровден.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд.БАН., с.257-261
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.49-50
  • Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт, с. 98.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]