Чудинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чудинци
Общи данни
Население (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 9,698 km²
Надм. височина 1190 m
Пощ. код 2562
Тел. код ?
МПС код КН
ЕКАТТЕ 81606
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Кюстендил
Петър Паунов
(ГЕРБ, РБ, НФСБ, …)

Чудинци е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чудинци се намира в планински район, в географската област Каменица, в северната част на Чудинската планина. Съставено е от 10 пръснати, отдалечени и вече обезлюдени махали : Кадинска, Тупанджийска, Конярска, Горна, Качарска, Вукарска, Милева, Изворска, Станчова и Чобанска.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Година 1880 1900 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1984 2009
Население 276 380 472 448 406 239 108 57 40 3

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантичен некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Чудинци е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от 1570 – 1572 г. като тимар към нахия Славище на Кюстендилския санджак с 8 домакинства, 10 ергени, 4 бащини и 2 вдовици. В списъка на джелепкешаните от 1576 – 77 г. е записано като Чудинче към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 1 данъкоплатец. Съществуването на селището и през XVII век е засвидетелствано в регистър от 1624 г. за събиране на данъка джизие от войнуците, където фигурира с името Чудинче с 16 домакинства.

В края на XIX век селото има 7134 декара землище, от които 1465 дка гори, 4196 дка ниви, 1473 дка естествени ливади. Основен поминък на селяните са земеделието (основно ръж, овес и ечемик), животновъдството (овце) и производството на дървени въглища. Развити са домашните занаяти. Част от мъжете са сезонни строителни работници.

В селото има училище от 1910 със собствена сграда от 1912 г.

След 1919 г. част от землището на селото остава в Югославия.

През 1956 г. е учредено ТКЗС"Дружба", заедно със селата Ломница, Ивановци и Кършалево, което от 1979 г. е в състава на АПК – с.Драговищица. През 1958 г. е учредена потребителна кооперация.

Селото е електрифицирано (1971 г.).

Активни миграционни процеси.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Чудинци принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църква „Свето Възнесение Господне“ („Свети Спас“). Намира се в местността „Кръсто“, върху рид с надморска височина 1215, на метри от границата с Република Сърбия. Малка еднокорабна, едноапсидна сграда с външни размери 4,5 Х 3,5 м. Апсидата е полукръгла с височина 1,6 м. Строена е от ломени камъни и кал. Дебелината на стените е 70 см. При засводяването са използвани дървени сантрачи. Има запазени следи от мазилка. Не са запазени стенописи. Поради близостта и до граничната бразда, достъпът в течение на десетилетия е бил ограничен и покривът и горната част от стените са рухнали. Понастоящем църквата се възстановява от местни ловци, които са издигнали зад апсидата висок метален кръст и покрива е обновен с височина 2.50 м.
  • Оброк . Намира се на около 1,25 км. западно от църквата „Свети Спас“, при Качарска махала. На място има развалини от църква строена в края на XIX век върху основи на по стара църква. Служби на Света Троица и Свети Димитър.
  • Оброк „Свети Димитър“ . Намира се на около 0,8 км. югоизточно от църквата „Свети Спас“, в местността „Изворо“, до стара круша.
  • Оброк „Свети Мина“. Намира се на около 2,25 км. западно от църквата „Свети Спас“, в местността „Крушка“, при Горна махала.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX, с.324 – 331;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576 – 77 г.) – В : Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.441;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.187 и 247;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.703;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част II. Археологически паметници от Каменица., Велико Търново, изд. Фабер, 2003 г., с.36 – 37;

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]