Каменица (област)

Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.

---

Каменица е физикогеографска и историкогеографска област в Западна България, разположена в западната част на област Кюстендил.

Граници

Областта е разположена между Осоговската планина от юг, държавната граница със Северна Македония от запад, на север достига българо-сръбската граница по вододела на Чудинската планина, на изток.граничи с Лисец планина.

Обхваща част от планините Осогово, Чудинска и Лисец и цялата Каменишка котловина, която е около 40 кв. км. Това е водосборният район на р. Бистрица от изворите и притоците й до навлизането в землището на Кюстендилските полски села.

Има площ от около 240 кв. км.

Името Каменица се споменава за пръв път от сръбския летописец Данило във връзка с похода на сръбския крал Стефан Дечански срещу българския цар Михаил Шишман и Велбъждската битка (28 юли 1330 г.): на 24 юли 1330 г. сръбските войски

спират на стан при р. Каменча. А като име на географската област първото споменаване на Каменица е в съкратен регистър на Кюстендилския санджак от 1519 г. Историческата съдба на Каменица се е различавала от земите, управлявани от централната българска власт. Тук българска държавност има за първи път около 810 г. при хан Крум, а окончателно се присъединява към българската държава при кан Пресиян през 837 г. Дълготрайно сръбско владение на Каменица е имало

от 1282 г. до 1355 г.

Името идва от поройните конуси, образувани от доловете и рекичките буйно стичащи се от осоговския дял, наричан Добращица - от Каменец /Таш тепе, 1993 м/ до електроцентралата при с. Гърляно. Отдалече се очертавали и белеели в по-малки и по-големи пространства. Тези рекички са: Стругарски дол, Скачков дол, Дрезга, Раковец, Каменчица, Ръжча, Лебница. Едрият рушевен скален материал /камъни и чакъл/, свличан от стръмните северни склонове на планината, е бил толкова много още

през Средновековието, а и преди това, че правел впечатление, гледано отдалече. Така че, най-правдоподобно е името Каменица да се обяснява с тези скални маси.

Климат

Климатът на Каменица е умерено-континентален, с планински и полупланински характер.. Най-студеният месец е януари, а най-горещ – август. Средногодишната сума на валежите е около 600 л/м2.

Релеф

Каменица принадлежи към Краищенско-Конявската планинско-котловинна територия. Гледана от север тя представлява типично планински дял, с гребеновиден планински изглед (в западната и северозападната си част) и с доста голямо, почти равно поле – в южната и югоизточната си част. Има неравен хълмист характер, заета е от разхвърляни планински ридове, баири, бърда, хребети, хълмове, ерозирани от дълбоки планински рекички и долини.

В западната и северозападната част на Каменица е разположена част от Чудинската планина. Тя се издига между долините на реките Бистрица от юг и Драговищица от север – десни притоци на р. Струма. На запад достига до с. Жеравино, където е най-западната точка на България по доскорошните определения – местността Градище /1335 м/, разположена северозападно от връх Китка. По главния вододел на Чудинска планина минава държавната граница според Ньойския договор /1919 г./, но по-голямата част планината се намира на територията на България. Долината на р. Ломничка я разделя на две части. Западната част е по-висока и по-компактна, а източната е по-голяма, ниска и разчленена. Най-високият връх на планината е Арамлия (1497 м) - на сръбско-българската граница, на около 1,4 км северно от с. Гурбановци. Друг висок връх е Сама бука /1409 м/, в северната част на землището на с. Кутугерци.

В североизточната част на Каменица е разположена планината Лисец. Издига се между Кюстендилската котловина на изток и Каменишката на запад. На север се ограничава от долината на р. Бистрица, а на юг достига седловината Дервент /995 м/, която я разделя от северните склонове на Осогово. Планината Лисец има форма на огромна купа със стръмни склонове. Най-високият връх Връшник (1500 м) е разположен в южната част на планината.

В най-южната част на Каменица се издига Осоговската планина. Тук е разположен гребенът Добращица, който започва от връх Каменец /Таш-тепе, 1993 м/, простира се в североизточна посока до дълбоката клисура на р. Бистрица над с. Гърляно и загражда Каменица като със стена от юг. Най-високи върхове в този дял на Осогово са: Бождерица (1583 м), Каменец (1993 м), Гласовита грамада (1881 м), откъдето извира р. Каменчица, и Кулата (1738 м).

Между тези типично планински части на областта Каменица е разположена Каменичката котловина (Захариев 1935, 6 – 7; Гунчев 1934, 3 – 5). Тя има форма на неправилен триъгълник и заема площ около 40 km². Два ниски рида (Ротец и Планиница), разделят котловината на три части (полета) – Гюешевско поле, Скакавичко-Ранинско поле и Гърляно-Ръсовско поле. На север от Планиница се е образувало още едно – Долноселското поле, което е по-ниско от останалите – средната му надморска височина е около 800 м. През всяко едно от тези полета протича река.

През терциера /преди 35-34 милиона години/ територията на Каменица е била част от голям езерен сладководен басейн.

Територията на Каменица е със земетръсна опасност от осма степен по 12-степенната скала на Медведев-Шпонхойер-Карник.

Води

Каменица изцяло принадлежи на Струмския басейн. Най-голямата река тук е Бистрица с главните си притоци Дрезга, Каменчица, Лебница, Коприва и др. Тя извира от северните склонове на връх Руен /2252 м/ , от височина около 2000 м. Тук огромни снежни маси /преспи/, уплътнени , подхранват началните поточета чак до края на юни. Някога реките в Каменица са били по-пълноводни, за разлика от днес, когато през август и септември някои от тях пресъхват изцяло.

Преди около 60 години в Каменица е имало 50 воденици-караджейки, сега няма нито една. И рибата в реката намалява.

През 1927 г. е открита ВЕЦ „Осогово“ в с. Гърляно, която все още действа.

Почви

Почвите в областта са предимно канелени горски, кафяви горски, делувиални и делувиално-ливадни. Вследствие на обезлесяването в миналото, те са подложени на силна ерозия. Днес за предотвратяване на ерозията са предприети залесителни и други мероприятия.

Растителност

В Каменишката котловина и подножията на планините има ниви, ливади, пасища, овощни градини, изкуствени насаждения от черен бор. В склоновете на оградните планини растат гори от бук (главно в Осогово), горун, обикновен и келяв габър, явор, храстова и тревна растителност.. Бедната откъм растителна покривка област е бедна и откъм животински свят.

Дъбовата церова гора и старите овошки са повсеместно заразени от лишеи. Сивозелените образувания смъртоносно ги обхващат още от наалото на ХХI в.

Фауна

Срещат се почти всички диви животни, известни в България. Голяма напаст за Каменица са дивите свине, развъдили се много през последните 30-40 години.

Население

Каменица е малка и затворена географска област с планински характер, което възпрепятства образуването на голямо селище. Такова не е имало и в миналото. Днешните села, са пръснати на махали. Средната надморска височина на селата в Каменица е 1004 м. Най-ниско разположено е Долно село (без присъединеното с. Бистрица) – средно на 820 м н.в., а най-високо разположени са Лисец (средно 1240 м н.в) в планината Лисец и Гурбановци (средно 1225 м н.в.) в Чудинската планина.

На територията на описаната Географска област Каменица попадат землищата на следните села: Гърляно, Ръсово, Раненци, Каменичка Скакавица, Гюешево, Преколница, Долно село /със с.Бистрица/, Цървен дол, Коприва, Жеравино, Бобешино,

Црешньово, Кутугерци, Леска, Церовица, Лисец, Дождевица, Кършалево и Гурбановци, което винаги е било свързано със селата от Каменица - Кутугерци и Долно село.Ако към тези землища прибавим и планинската осоговска ненаселена част, ще се получи площ от около 240 кв. км. В някои публикации и селата Ивановци, Ломница, Чудинци и Режинци са определени като каменишки, в други пък ги определят като села в областта Краище. Въпросът за тези четири села е дискусионен. Те орографски и хидрографски принадлежат към водосборния басейн на р. Драговищица.

Най-голямото село към 2021 г. в Коменица е село Гюешево, с малко над 200 души. Няколко села са напълно обезлюдени, други са с един-двама-трима целогодишно живеещи - Леска, Жеравино, Цървен дол, Коприва, Црешньово, Кършалево,

Дождевица, Гурбановци. Населението и в миналото, и сега е чисто българско с източно-православна вяра. Има малко роми също източно-православни, които дори не знаят цигански език. Най-много са ромите в с. Гърляно - около 25 души и около десетина в Долно село - преселили се в тези села , още преди 40 години, от Циганската махала в с. Кутугерци. Към есента на 2021 г. целогодишно в цяла Каменица живеят около 550 души. За сравнение, през 1925-1955 г. населението е било

9 000 - 10 000 души, с 1000 до 1100 ученика от първи до седми клас. В края на 2021 г. няма нито едно действащо училище. Малкото ученици се извозват с училищен автобус до гр. Кюстендил.

Каменица е с добре развити транспортни връзки. Най-важни са жп линията Кюстендил-Гюешево от 1910 г. /с вековната надежда за пускане на жп коридор №8/ и първокласният автопът Кюстендил-Гюешево-Скопие.

През Каменица преминава първокласен път №6 от Държавната пътна мрежа на България - ГКПП Гюешево - Кюстендил - София - Карлово- Бургас. В този участък той съвпада с Международния път Е 871 от Европейската .пътна мрежа, започващ от гр. Куманово /Република Северна Македония/, през Кюстендил-София- Карлово-Бургас.

Още в древността през високата билна част на Осогово е минавал път от Цариград през Самоков-Кюстендил-Скопие до Синьо /Адриатическо/ море.

Вижте също

• Осоговия
• Пиянец
• Краище

Литература

• Захариев, Йордан. Каменица, София, 1935 г., МСбLX.
• Анастасов, Благой. Същинска Каменица. Издание за миналото и настоящето на Географска област Каменица. София, 2011 г., стр. 11, 12, 19, 20
• Анастасов, Благой- Геоложки обект „Осогово“. София, 2019 г., стр. 73, 92-94