Каменица (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Каменица.

Каменица е физикогеографска и историкогеографска област в Западна България, разположена в западната част на област Кюстендил.

Граници[редактиране | редактиране на кода]

Областта е разположена между Осоговската планина от юг, държавната граница със Северна Македония от запад, долината на река Драговищица от север и Кюстендилската котловина от изток.

Името Каменица се споменава за пръв път от сръбския летописец Данило във връзка с похода на сръбския крал Стефан Дечански срещу българския цар Михаил Шишман и Велбъждската битка (28 юли 1330 г.): на 24 юли 1330 г. сръбските войски спират на стан при р. Каменча. А като име на географската област първото споменаване на Каменица е в съкратен регистър на Кюстендилския санджак от 1519 г.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Каменица е умереноконтинентален, със слабо изразени белези на средиземноморско влияние. Най-студеният месец е януари, а най-горещ – август. Средногодишната сума на валежите е около 600 л/м2.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Каменица принадлежи към Краищенско-Конявската планинско-котловинна територия. Гледана от север тя представлява типично планински дял, с гребенов планински тип (в западната и северозападната си част) и с доста голямо, почти равно поле – в южната и югоизточната си част.

В западната и северозападната част на Каменица е разположена Чудинската планина. Тя се издига между долините на реките Бистрица от юг и Драговищица от север – десни притоци на р. Струма. На запад достига най-западната точка на България – безименен връх, разположен северозападно от връх Китка. По главния вододел на Чудинска планина минава държавната граница, но по-голямата част от нея се намира на територията на България. Долината на р. Ломничка разделя планината на две части. Западната е по-висока, по-компактна и тук е разположен най-високият връх – Арамлия (1496 м). Източната е по-голяма, ниска и разчленена. Най-високият ѝ връх е Сама бука (1409 м).

В североизточната част на Каменица е разположена планината Лисец. Издига се между Кюстендилската котловина на изток и Каменишката на запад. На север се ограничава от долината на р. Бистрица, а на юг достига седловината Дервена, която я разделя от северните склонове на Осогово. Планината Лисец има форма на огромна купа със стръмни склонове. Най-високият връх Връшник (1500 м) е разположен в южната част на планината.

В най-южната част на Каменица се издига Осоговската планина. Тук е разположен гребенът Добращица, който започва от връх Таш-тепе, простира се в източна посока до дълбоката клисура на р. Бистрица над с. Гърляно и загражда Каменица като със стена от юг. Най-високи върхове в този дял на Осогово са: Бождерица (1 583 м), Таш-тепе (1 996 м), Гласовита грамада (1 893 м), откъдето извира р. Каменчица, и Кулата (1 758 м).

Между тези типично планински части на областта Каменица е разположена Каменичката котловина (Захариев 1935, 6 – 7; Гунчев 1934, 3 – 5). Тя има форма на неправилен триъгълник и заема площ около 34,5 km². Два ниски рида (Ротец и Планиница), разделят котловината на три части (полета) – Гюешевско поле, Скакавичко-Ранинско поле и Гърляно-Ръсовско поле. На север от Планиница се е образувало още едно – Долноселското поле, което е по-ниско от останалите – средната му надморска височина е около 800 м. През всяко едно от тези полета протича река.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Каменица изцяло принадлежи на Струмския басейн. Най-голямата река тук е Бистрица с главните си притоци Дрезга, Каменчица, Лебница, Копривака и др. Втората по големина река е р. Ломничка, която има само един по-значителен приток – Чудинска река. Някога реките в Каменица са били по-пълноводни, за разлика от днес, когато през август и септември някои от тях пресъхват изцяло.

Почви[редактиране | редактиране на кода]

Почвите в областта са предимно канелени горски, кафяви горски, делувиални и делувиал-но-ливадни. Вследствие на обезлесяването в миналото, те са подложени на силна ерозия. Днес за предотвратяване на ерозията са предприети залесителни и други мероприятия.

Растителност[редактиране | редактиране на кода]

В Каменичката котловина и подножията на планините има ниви, ливади, пасища, овощни градини, изкуствени насаждения от черен бор. В склоновете на оградните планини растат гори от бук (главно в Осогово), горун, обикновен и келяв габър, явор, храстови и тревни формации. Бедната откъм растителна покривка област е бедна и откъм животински свят.

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Срещат се почти всички диви животни, известни в България.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Каменица е малка и затворена географска област с планински характер, което възпрепятства образуването на голямо селище. Такова не е имало и в миналото. Днешните села, 24 на брой, са пръснати на махали. Средната надморска височина на селата в Каменица е 1004 м. Най-ниско разположено е Долно село (без присъединеното с. Бистрица) – средно на 820 м н.в., а най-високо разположени са Лисец (средно 1240 м н.в) в планината Лисец и Гурбановци (средно 1225 м н.в.) в Чудинската планина. Активни миграционни процеси.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]