Пиянец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за областта в Източна Македония. За бившето село в Дебърско вижте Пиянец (Дебърско).

Прошение до Марин Дринов от пиянечките българи и помаци за въвеждане на руско управление в областта, 18 март 1878 г.

Ваше Прѣвосходителство!
На югъ отъ града нѣколко часа разстояниіе отстои Кюстендилското називаемо Пиянечко окружиіе коіето съдържава 40 села турски и български. Средточиіе на това окружиіе іе именуемото Царево село коіето іе на разстояниіе 9 часа отъ тукъ. Като такъвъ има нужда отъ іединъ какъвъ годѣ управитель, който да разглижда дрѣбни нѣкои работи и расправи на окружиіето и въ сѫщето врѣме да бѫде пазитель на лѣжащитѣ Кочански и Малешевски граници. Заради това покорно долуподписаннитѣ молимъ Ваше Прѣвосходителство благоволѣте да снабдите казанното ни окружиіе съ подобенъ управитель за да би се турнало и то въ по-добъръ редъ.
С надежда, че не ще отречете покорната ни просба, сме и останеме съ дълбоко почитаниіе.
На Ваше Прѣвосходителство ний покорнитѣ и прѣданни жители отъ селата Пиянечки
Ангелъ Стояновъ отъ Царево село
Гоце Янчовъ отъ Вирче
Христо Гяковъ отъ Градъ
Тасе Гоцевъ отъ Стевникъ
Ангелъ Гоцевъ отъ Треботивища
Костадинъ Спасевъ отъ Разловци
Иванчо Николовъ отъ Црьквенецъ
Хамидъ Мустафовъ отъ Царево село
Мустафа Хюсеиновъ отъ Габрово
Мехмедъ Сулеймановъ отъ Градъ
Селимъ Сулеймановъ отъ Звегоръ
Османъ Мустафовъ отъ Звегоръ
1878, мартъ 18й –
Кюстендилъ

Пиянец или Пианец, Пиянечко, Пиянешко (на македонска литературна норма: Пијанец, Пијанечко) е историко-географска област, разделена между Република България (Област Кюстендил) и Северна Македония (части от общини Виница, Пехчево и Царево село).[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Областта Пиянец има планински хълмисто-ридов характер и обхваща северната част (Руен планина) на планината Влахина, югоизточната ниска част на Осоговска планина и средното течение на река Брегалница в Северна Македония. Западната граница на Пиянец към съседната историко-географска област Осоговията не е рязко разграничена и двете области преливат една в друга. В центъра на Пиянец е седловината Черната скала, през която минава държавната граница.

Областта е характерна със силно развити ерозионни процеси. В геоложко отношение принадлежи към Краищидите. Изградена е главно от палеогенни седименти. Открити са битуминозни шисти. Климатът е умереноконтинентален с летни засушавания и топла зима. Отводнява се от десните притоци на Струма – Елешница (с притока си Речица), Копривен и други и река Брегалница (ляв приток на Вардар) и няколко нейни десни притоци. Обрасла е с редки широколистни гори. Развито овощарство, животновъдство и слабо зърнопроизводство.

От север на юг през седловината Черната скала, от село Ваксево в България до град Делчево в Северна Македония преминава участък от третокласен път № 622 от Държавната ни пътна мрежа. След село Църварица и на македонска територия пътят не е изграден и представлява полски (горски) път.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Северна Македония Пиянец обхваща цялата община Царево село (Делчево), две села – Панчарево и Църник – от община Пехчево и село Калиманци в община Виница. Основен център на Пиянец е град Царево село (Делчево).

На българска територия областта заема южната част на Община Невестино – селата Ваксево, Ветрен, Илия, Раково и Църварица и село Фролош в община Бобошево.

В миналото значителна част от населението на Пиянец е ислямизирано и въпреки многобройните изселвания в Турция след Балканската война и до днес в много села в Пиянец живеят българоговорящи мюсюлмани. В Пиянец е и единственото разделено между България и Северна Македония село – Ветрен в община Невестино, село Ветрен в община Царево село.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според професор Йордан Иванов етимологията на Пиянец идва от етнонима на пеоните, които населявали областта в древността.[2]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „България“, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.
  2. Иванов, Йордан. Българите в Македония. София, 1917. с. 62.
     Портал „Македония“         Портал „Македония