Град (община Царево село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Град.

Град
Град
— село —
Панорама на Град.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.9363° с. ш. 22.8422° и. д.
Град
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЦарево село
Географска областОсоговия
Надм. височина950 m
Население534 души (2002)
Пощенски код2320
Град в Общомедия

Град (на македонска литературна норма: Град) е село в община Царево село на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Пиянец в западното подножие на планината Влахина до границата с България.

История[редактиране | редактиране на кода]

Над селото се намират руините на крепост от Римско време. В началото на XX век Град е село в Малешевската каза на Османската империя.

Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1858 година.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Град е малко предимно помашко село с 30 души жители българи християни и 560 българи мохамедани.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Град има 40 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 20 души от Град е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.На 15 февруари 1915 - та Стойче Ангелов и Ванче Ковачки са заловени, когато си брали дърва, закарани на границата и заклани от сръбските окупатори.[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Град живеят 563 помаци и 101 българи.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 534 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 518
албанци 0
турци 15
роми 0
власи 0
сърби 1
бошняци 0
други 0

На 8 септември 2005 година Агатангел Брегалнишки поставя темелния камък на църквата „Свети Архангел Михаил“.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Flag of Bulgaria.svg Никола Коларов (1902 – 1961), български общественик, юрист и журналист, легален деец на македонското движение в България, по произход от Град

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Звегорска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 30 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 112
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05