Киселица (община Царево село)

Киселица Киселица
	— село —
	; Църквата „Свети Георги“
	Киселица Координати: 42°01′03″ с. ш. 22°45′06″ и. д. / 42.0175° с. ш. 22.751667° и. д.
Страна	Северна Македония
Регион	Източен
Община	Царево село
Географска област	Осоговия
Надм. височина	710 m
Население	35 души (2002)
Пощенски код	2320
	Киселица в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Киселица.

Киселица (на македонска литературна норма: Киселица) е село в община Царево село на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Осоговия в южното подножие на планината Осогово до границата с Република България.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Киселица е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Киселица е малко село със 122 души жители българи християни.^[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Киселица има 144 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Киселица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 35 жители.^[4]

Националност	Всичко
македонци	34
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	1
бошняци	0
други	0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05

[1] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.

[2] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140 – 141. (на френски)

[3] Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 851.

[4] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05

[1]

[2]

[3]

[4]