Киселица (област Кюстендил)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Киселица)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Киселица.

Киселица
Общи данни
Население 34 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 12,031 km²
Надм. височина 985 m
Пощ. код 2556
Тел. код 07927
МПС код КН
ЕКАТТЕ 36960
Администрация
Държава България
Област Кюстендил
Община
   - кмет
Трекляно
Радко Петрунов
(БСП)

Киселица е село в Западна България. То се намира в община Трекляно, област Кюстендил.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Киселица се намира в планински район, в Кюстендилското Краище, в югоизточните склонове на Милевска планина, от двете страни на Киселички поток. През 1971 г. към селото е присъединена Гелчина махала. Селото е разпръснат тип, образувано от 8 махали:

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище и некропол свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност.

Село Киселица е старо средновековно селище, регистрирано в турски документи от средата на XV век под името Киселица като тимар с 54 домакинства и 5 вдовици. Вписано е в регистър на доганджиите от началото на последната четвърт на XV век с името Киселиче като тимар към нахия Ълъджа)Кюстендил). В данъчен регистър от 1570-1572 г. е посочено под името Киселица като тимар към нахия Горно Краище на Кюстендилския санджак с 35 домакинства, 26 ергени и 1 вдовица. В списъка на джелепкешаните от 1576-77 г. е записано под името Киселче дол към кааза Ълъджа (Кюстендил) с 5 данъкоплатци.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Киселица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Чешма с паметна плоча на загиналите от с. Киселица във войните през 1912-1913 г., 1915-1918 г. и 1941-1945 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Михаил Захариев (1889-?), български офицер, генерал-майор
  • Стойо Асенов – род.1937 г. по образование зооинженер, по призвание – краевед, писател, журналист, кореспондент.Човек обичащ безкрайно своето село и своя край.Автор на много книги и десетки материали публикувани в регионалния и националния печат.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Захариев, Йордан. Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище, София, 1918 г., изд.БАН., с.477-479;
  • Стойков, Руси – Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576-77 г.) – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с.442;
  • Соколоски, Методија. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак. т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.793-794;
  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.295;
  • Чолева-Димитрова, Анна М. – Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд.Пенсофт.
  • Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан – Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище., Велико Търново, изд.Фабер, 2002 г., с.31;

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]