Драмче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драмче
Драмче
— село —
Църквата „Свети Архангел Михаил“
Църквата „Свети Архангел Михаил“
North Macedonia relief location map.jpg
42.0111° с. ш. 22.7139° и. д.
Драмче
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Царево село
Географска област Осоговия
Надм. височина 700 m
Население 288 души (2002)
Пощенски код 2320
Драмче в Общомедия

Драмче (на македонска литературна норма: Драмче) е село в община Царево село на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в областта Осоговия, в южното подножие на планината Осогово, до границата с България.

История[редактиране | редактиране на кода]

На 3 km югоизточно, в завой на Брегалница е разположена късноантичната и средновековна крепост Градище.[1][2]

Според едно предание, селото Драмче било основано от някой пришелец от Драма, който имал четирима синове, които се заселили на това място.[3] Любопитен факт е, че част от женската носия от Драмче е сината сая, която е характерна за женската носия от Драмско.[3]

Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от края на 17 – началото на XVIII век.[4] В двора на църквата се е намирало първото училище в Драмче, основано в 1869 година. Обучението се провеждало в него чак до 1922 година, когато училището е преместено в нова сграда. В 2009 година училището престава да работи, поради малък брой деца.[5]

В началото на XX век Драмче е село в Малешевската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Драмча е малко село с 430 души жители българи християни.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драмче има 400 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 288 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 287
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Драмче
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Симеонов (1892 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Николов (1895 – 1933), български революционер, деец на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Велко Манов (1883 – 1905), български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Неделков (1882 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Петър Апостолов
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Паликрушев (? – 1933), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Дончо Христов (1891 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Мано Босилеградчанчето (1902 - 19.VI.1927), български революционер от ВМРО, четник на Кръстьо Лазаров, родом от Доганища, Босилеградско[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Великов Коджапетков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Междусъюзническа война[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Георгиев (1898 – 1933), български революционер, войвода на ВМРО
  • Flag of Bulgaria.svg Цено Куртев (1877 – 1905), български революционер

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 185.
  2. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  3. а б Крстева, Ангелина. Размислувања за потребата од теренски етнолошки истражувања. // Етнолог (11). Здружение на етнолозите на Република Македонија - Музеј на Македонија, 2005. с. 142-143.
  4. Делчевско архиерејско намесништво. // Брегалничка епархија. Посетен на 31 март 2014 г.
  5. Св. Архангел Михаил. // Убавините на Делчево. Посетен на 31 март 2014 г.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 229.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.140-141.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 57.
  11. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 14, л. 36
     Портал „Македония“         Портал „Македония