Димитър Паликрушев
| Димитър Паликрушев | |
|---|---|
| български революционер | |
 |
|
|
|
|
| Роден |
|
| Починал | |
Димитър Панов (Панев) Паликрушев е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е във Виница, днешна Северна Македония. Негов вуйчо, брат на майка му Левтерка, е един от основателите и ръководителите на Винишкия революционен комитет Спиро Ампов.[1] Още в младежките си години се включва в борбата за обединена България. Негов пряк ръководител в дейността му на революционер е Тодор Александров. От 1920 до 1922 година работи за ВМОРО из Вардарска Македония. Преследван от сръбските власти, в 1922 година става нелегален и е помощник на велешкия и кочански войвода Стефан Петков. В 1923 година участва в сражение при село Танатарци на обединените щипска и кочанска чета, както и в сражението при Готен.[2]
След това сформира своя чета, с която действа във Велешко.[3]
След убийството на Александър Протогеров през 1928 година минава на страната на Иван Михайлов.[4]
На 19 април 1933 година Дончо Христов заедно с Димитър Паликрушев, Стоян Георгиев, Ангел Симеонов и Васил Николов нападат жандармерийска станция в село Драмче и избиват 9 жандармеристи, впоследствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват, като цялата чета загива по време на битката. Братът и бащата на Димитър Паликрушев са принудени от сръбската власт да черпят с ракия и вино за убийството на неговата смърт[5]. В публична реч през юни 1933 година в Кочани сърбоманският войвода Мина Станков обявява, че той е унищожил петорката на Паликрушев. Петима жители на Драмче и двама от Бигла получават парични награди.[6]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Настевъ, Хр. Винишката афера. V.. // Илюстрация Илиндень XI (8 (108). София, октомврий 1939. с. 7.
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 719.
- ↑ Македония, 29 май 1933 г.
- ↑ Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 812.
- ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр. 199
- ↑ Предаjа одликовања заслужним грађанима среза царевоселског и кочанског. Коjи су успели да униште петорку бугарских бандита послатих са пакленим машинама на нашу териториjу, Политика, година ХХХ, броj 9006, 12 jун 1933, с. 8.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 194.
Портал „
