Димитър Паликрушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Паликрушев
български революционер

Роден
Починал

Димитър Панов (Панев) Паликрушев е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Виница, днешна Северна Македония. Негов вуйчо, брат на майка му Левтерка, е един от основателите и ръководителите на Винишкия революционен комитет Спиро Ампов.[1] Още в младежките си години се включва в борбата за обединена България. Негов пряк ръководител в дейността му на революционер е Тодор Александров. От 1920 до 1922 година работи за ВМОРО из Вардарска Македония. Преследван от сръбските власти, в 1922 година става нелегален и е помощник на велешкия и кочански войвода Стефан Петков. В 1923 година участва в сражение при село Танатарци на обединените щипска и кочанска чета, както и в сражението при Готен.[2]

След това сформира своя чета, с която действа във Велешко.[3]

След убийството на Александър Протогеров през 1928 година минава на страната на Иван Михайлов.[4]

На 19 април 1933 година Дончо Христов заедно с Димитър Паликрушев, Стоян Георгиев, Ангел Симеонов и Васил Николов нападат жандармерийска станция в село Драмче и избиват 9 жандармеристи, впоследствие са обкръжени от сръбска войска и в поредната битка с бомби взривяват 20 сръбски войници, а други 40 раняват, като цялата чета загива по време на битката. Братът и бащата на Димитър Паликрушев са принудени от сръбската власт да черпят с ракия и вино за убийството на неговата смърт[5]. В публична реч през юни 1933 година в Кочани сърбоманският войвода Мина Станков обявява, че той е унищожил петорката на Паликрушев. Петима жители на Драмче и двама от Бигла получават парични награди.[6]

Оставя жена и две деца.[7][8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Настевъ, Хр. Винишката афера. V.. // Илюстрация Илиндень XI (8 (108). София, октомврий 1939. с. 7.
  2. Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 719.
  3. Македония, 29 май 1933 г.
  4. Гаджев, Иван, „Иван Михайлов (отвъд легендите)“, Том I, София 2007, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, стр. 812.
  5. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, Македонския Научен Институт, София, 2002 г., стр. 199
  6. Предаjа одликовања заслужним грађанима среза царевоселског и кочанског. Коjи су успели да униште петорку бугарских бандита послатих са пакленим машинама на нашу териториjу, Политика, година ХХХ, броj 9006, 12 jун 1933, с. 8.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 122.
  8. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 194.
     Портал „Македония“         Портал „Македония