Танатарци
| Танатарци Танатарци | |
| — село — | |
  Танатарци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Географска област | Манговица |
| Надм. височина | 492 m |
| Население | 8 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ST |
| Танатарци в Общомедия | |
Танатарци или Тонатарци (на македонска литературна норма: Танатарци) е село в Община Щип, Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Танатари е разположено на 12 километра югоизточно от град Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Танатарци е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тонатарци има 120 жители, всички българи християни.[1]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тапатарци (Tapatartzi) има 160 българи екзархисти.[2]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. 4 души от селото са арестувани и измъчвани.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Танатарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
В 1923 година при Танатарци щипската чета на ВМРО, подсилена с четници от кочанската, сред които и Димитър Паликрушев, се сражава със сръбски части, които дават жертви, докато българската чета се изтегля невредима.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Танатарци
Иван Митев (1878 - след 1943), български революционер- Никола Китанов (1873 - след 1943), български революционер
- Тасе Петров, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия
- Тасе Янев Кръстев, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия
- Христо Тасев Шопов, войник от Радовишкия партизански отряд на 11-а македонска дивизия
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 233.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 883.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 719.
| |||||||||||
