Върсаково

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Върсаково
Врсаково
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.8172° с. ш. 22.1189° и. д.
Върсаково
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Щип
Надм. височина 328 m
Население 77 души (2002)
Пощенски код 2000
МПС код ST

Върсаково или Варсаково (на македонска литературна норма: Врсаково) е село в Община Щип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Върсаково е разположено на 15 километра северозападно от общинския център град Щип в южното подножие на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Върсаково е малко българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Варсаково има 120 жители, всички българи християни.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Върсаково (Varsakovo) има 216 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Върсаково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Върсаково (Varsakovo) като българско християнско село.[4]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Върсаково
  • Flag of Bulgaria.svg Андон Върсаковски (първата половина на XIX век), български хайдутин
  • Flag of Bulgaria.svg Давче Трайчев Калеов, български революционер от ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Върсаковски (Врасаковски), деец на ВМРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Коце Донев, български революционер от ВМОРО, четник на Диме Трайчев[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Ефремов, български революционер от ВМОРО, четник на Диме Трайчев[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 136-137. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
  4. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  5. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II.. Државен архив на Република Македонија, 2016.
  6. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г.. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 711.
  7. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
     Портал „Македония“         Портал „Македония