Лесковица
Лесковица Лесковица |
|
---|---|
— село — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Източен |
Община | Щип |
Надм. височина | 551 m |
Население | 113 души (2002) |
Пощенски код | 2000 |
МПС код | ST |
Лесковица в Общомедия |
Лесковица (изписване до 1945 година: Лѣсковица; на македонска литературна норма: Лесковица) е село в Община Щип, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Лесковица е селце разположено в Конечката планина (Серта), на 17 километра от град Щип и на около половин километър от пътя, свързващ Щип и Неготино.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Лесковица е едно от немногото изцяло български села в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1867 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣсковица има 544 жители Македонски християни и 215 турци.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лесковица (Leskovitza) има 760 българи екзархисти и работи българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Лесковица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Лесковица живеят 48 турци и 359 българи.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Осма приградска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 134-135.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.859.
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
|