Лесковица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лесковица
Лесковица
— село —
Панорама на Лесковица.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.5958° с. ш. 22.2439° и. д.
Лесковица
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЩип
Надм. височина551 m
Население113 души (2002)
Пощенски код2000
МПС кодST
Лесковица в Общомедия

Лесковица (изписване до 1945 година: Лѣсковица; на македонска литературна норма: Лесковица) е село в Община Щип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Лесковица е селце разположено в Конечката планина (Серта), на 17 километра от град Щип и на около половин километър от пътя, свързващ Щип и Неготино.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Лесковица е едно от немногото изцяло български села в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1867 година.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Лѣсковица има 544 жители Македонски християни и 215 турци.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Лесковица (Leskovitza) има 760 българи екзархисти и работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 19 души от Лесковица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.На 15 февруари 1915 - та сръбските окупатори застрелват 15 годишно овчарче, а на 17 - ти същия месец сръбските окупатори арестуват 60 годишната Петра Арсова, затварят я в долапа без хляб и вода и след 4 дни я убиват, а трупа й заравят в местността "Падарище".[5]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Лесковица живеят 48 турци и 359 българи.[6]

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Салтир Ст. Кошевашев от Щип е български кмет на Лесковица от 18 август 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кмет е Васил Вл. Пуздерлиев от Щип (4 март 1943 - 9 септември 1944).[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Осма приградска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 859.
  5. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 111
  6. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
  7. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.