Едеклерци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Едеклерци
Едеклерци
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.6946° с. ш. 22.0582° и. д.
Едеклерци
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЩип
Надм. височина417 m
Население0 души (2002)
МПС кодST
Едеклерци в Общомедия

Едеклерци (на македонска литературна норма: Едеклерци) е село в Община Щип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 12 километра западно от Щип.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Едеклерци е българско село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Едеклерци има 40 жители, всички българи.[1]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Едиклерци (Ediklertzi) и има 32 българи екзархисти.[2]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Йедеклер (Jedekler) като село с неясен етнически състав.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Едиклерци
  • Flag of Bulgaria.svg Дедо Иванчо, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  3. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.