Брест (община Щип)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Брест.
| Брест Брест | |
|---|---|
| — село — | |
  Брест | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Щип |
| Надм. височина | 586 m |
| Население | 32 души (2002) |
| Пощенски код | 2000 |
| МПС код | ST |
Брест (изписване до 1945 година: Брѣстъ; на македонска литературна норма: Брест) е село в община Щип, Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Брест е селце разположено на юг от град Щип.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Брест е едно от немногото изцяло български села в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Брестъ има 230 жители, всички българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) селото е посочено със сгрешено име Брег и има 184 българи екзархисти.[2]
Църквата „Свети Атанасий“ е изградена, изписана и осветена в 1907 година.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Брест е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 селото остава в Сърбия. През февруари 1915 - та Данаил Щуканов умира в резултат на побой, нанесен му от сръбските окупатори.[5]
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Брест живеят 13 турци и 199 българи.[6]
В 1923 година веднага след клането в съседното село Гарван е направен и опит за назидателно избиване на българските селяни в Брест, който обаче е осуетен от хърватски подполковник, застанал в редицата между изведените за разстрел 19 селяни.[7]
Манастирът „Свети Пантелеймон“ е възобновен в 1994 година и е осветен на 15 май същата година от митрополит Стефан Брегалнишки.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 32 жители, всички македонци.[8][9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ а б Осма приградска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 113
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 65.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-03-03
- ↑ Информация за селото на makedonija.name
| |||||||||||
Портал „