Пиперово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пиперево.

Пиперово
Пиперово
— село —
ЕкспедицијаЛакавичко 03.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.5747° с. ш. 22.2686° и. д.
Пиперово
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Щип
Надм. височина 537 m
Население 20 души (2002)
Пощенски код 2000
МПС код ST
Пиперово в Общомедия

Пиперово (на македонска литературна норма: Пиперово) е село в община Щип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Пиперово е селце разположено на 20 километра югоизточно от град Щип.

История[редактиране | редактиране на кода]

„Света Богородица“, 1930 г.

В XIX век Пиперово е село в Щипска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година в селото има 276 жители българи християни и 220 турци.[1]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. В статистиката на секретаря на екзархията Димитър Мишев от 1905 година („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) Пиперово (Piperovo) е посочено като село с 368 жители българи екзархисти и в селото работи българско училище.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Пиперево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Пиперово живеят 46 турци и 264 българи.[4]

Църквата „Свети Теодор Тирон“ е от XIX век. Манастирът „Света Богородица“ е изграден и осветен около 1930 година.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пиперово
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор К. Пиперевски (? - 8.IX.1923), български революционер от ВМОРО, починал в София[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 231.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134 – 135. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
  4. Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 240.
  5. Осма приградска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 1 април 2014 г.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 360.
     Портал „Македония“         Портал „Македония