Криви дол (община Щип)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Криви дол
Криви Дол
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.8° с. ш. 22.1° и. д.
Криви дол
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Щип
Географска област Овче поле
Надм. височина 340 m
Население 50 души (2002)
Пощенски код 2000
МПС код ST

Криви дол (на македонска литературна норма: Криви Дол) е село в община Щип, Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Овче поле, на около 9 километра северозападно от общинския център град Щип в южното подножие на планината Манговица.

История[редактиране | редактиране на кода]

През третата четвърт на XIV век селото е принадлежало на войводата Димитър, полубрат на деспот Константин Драгаш, който го дарява на една от църквите в Щип.[1]

В XIX век Криви дол е малко българско село в Щипска кааза, Нахия Овче поле на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 50 жители, всички българи християни.[2]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Криви дол (Krivi-Dol) има 48 българи екзархисти.[3]

В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. 22 души от селото са арестувани и измъчвани.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Криви дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кривидол (Krividol) като село с неясен етнически състав.[6]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Криви дол
Ефрем Миладинов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 248
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
  4. Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  6. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.


     Портал „Македония“         Портал „Македония