Направо към съдържанието

Ефрем Миладинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ефрем Миладинов
български революционер
Роден
Починал
Ефрем Миладинов в Общомедия

Ефрем Миладинов, наричан Криводолски[1] или Криводлиев,[2] е български революционер, щипски околийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Четата на Ефрем Миладинов

Миладинов е роден в щипското село Криви дол (или в съседното Сарчиево[3] или в Сушево[4]). Присъединява се към ВМОРО и влиза в терористичната група на ВМОРО в Щип заедно със Спиро Келеманов, Мите Кусото, Ване Балов, Кольо Гюрков, Моне Вратести, Моне Сомуниката, Стойче Голубов, Диле Църнийот и други.[1] През април 1900 година е арес­туван от властите и затворен в Скопския затвор заедно с братята си Гиго и Пеце.[4] Освободен е в 1901 година.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година Миладинов е доброволец в четата на Македоно-одринско опълчение, начело с Иван Бърльо, а по-късно е зачислен в Нестроевата рота на 15-а щипска дружина.[6][2]

След окупацията на Вардарска Македония от Сърбия Миладинов участва във възстановяването на структурите на ВМОРО и през 1914-1915 г. е околийски вой­вода в Щипско, като и води редица сра­жения със сръбс­ки полицейски и военни части. В края на март 1914 година се сражава при село Богословец и убива двама сръбски жандармеристи.[7]

През март 1915 година уча­ства във Валандовската акция.

При намесата на България в Първата световна война четата на Бърльо става партизански взод към Партизанския отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия. На 11 октомври 1915 година четата на старши подофицер Бърльов от 30 души и четата на Ефрем Миладинов заедно с местна милиция дават голямо сражение на настъпващи срещу Щип две сръбски роти, спират ги при село Драгоево и ги принуждават да отстъпят към Криволак.[10][11]

Ефрем Миладинов загива в сражение със сръбски части в начало­то на войната при Дълбока река[12] между Струмица и Радовиш.[13][14]

  1. а б Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Хаджи – Колјо Иванов Гјурков (30) // Вечер, 30/07/2018. Посетен на 6 юни 2021 г.
  2. а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 384.
  3. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 100.
  4. а б Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 511.
  5. Мирчев, Боян. Спомени на някои бивши дейци в македонското революционно движение // Известия на Института за българска история (6). София, Издание на Българската академия на науките, 1956. с. 512.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 436.
  7. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 146.
  8. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 10.
  9. Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 11.
  10. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 155.
  11. Минчев, Димитър. Четите на ВМОРО през Първата световна война, в: 100 години Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Македонски научен институт, София 1994, стр. 142. ISBN 954-8187-10-8
  12. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 41, 44.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 103.
  14. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 291.