Валандовска акция

Валандовска акция
Македонски въпрос, Първа световна война
Чета, участвала в сраженията
Информация
Период	20 март 1915 г.
Място	Валандово, Пирава, Удово
Резултат	Военен и пропаганден успех за ВМОРО
Страни в конфликта
ВМОРО Сърбия
Командири и лидери
Любомир Весов, Петър Чаулев, Петър Овчаров, Панайот Карамфилович, Ване Стоянов
Сили
400 четници
Жертви и загуби
40 убити 470 убити, 361 пленени

Валандовската или Валандовско-удовската акция (на сръбски: Валандовски покољ, в превод Валандовско клане) е въоръжен удар на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, осъществен на 20 март 1915 година срещу окупационните сръбски войски в три пункта в югоизточната част на Вардарска Македония. Акцията е в едно от най-големите сражения в историята на ВМОРО.

Замисъл и цел

Акцията е замислена първоначално като атентат – взривяване на големия железопътен мост на река Вардар при гара Удово. Целите на ВМОРО са няколко - да се прекъсне снабдяването по линията Солун - Скопие на сражаващите се на север с австро-унгарците сръбски части, да се нанесе удар по сръбското присъствие в Боймията, тъй като районът е смятан за гнездо на българщината и пострадва силно от окупационните власти и на трето място с мащабната акция организацията иска да принуди Сърбия към по-голяма отстъпчивост при решаването на Македонския въпрос, тъй като по това време Сърбия е притискана от съюзниците си от Антантата да отстъпи на България поне Безспорната зона, за да може България да се намеси във войната на страната на Съглашението.

Акцията е възложена на войводите Ване Стоянов, Петър Чаулев, Любомир Весов, Стефан Алабаков, Панайот Карамфилович, Тодор Петров, Никола Лефтеров, Туше Скачков и Христо Делчев. Към тях се присъединява и една турска чета, начело с Хюсеин Хаки бей.

През 1915 година Павел Шатев си сътрудничи с Фуат бей, а Петър Чаулев с Чолак Ибрахим бей за съвместни българо-турски акции срещу Гърция и Сърбия, включително за Валандовската акция.

Ход

Съглашенска пощенска картичка от 1916 - 1917 г.: „Гробището в Струмица, в което са положени 120 храбри сърби, излязли в победоносна защита на железопътния мост, нападнати от нередовни български банди на 20 март 1915 г. (преди обявяването на война на България).“

Призори на 20 март около 400 четници на организацията, 600 души българска милиция и турската чета нападат три укрепени от сръбски части пункта – Валандово, Пирава и Удово. Към 10 часа бойците на ВМОРО влизат във Валандово, докато сраженията при Пирава и Удово продължават до късно вечерта. В сблъсъка загиват 40 български и турски четници и милиционери и 470 сръбски войници и 7 офицери, а още 353 войници и 8 офицери са пленени.

Във Валандово четите се посрещат възторжено с развети по къщите български знамена. Войводата Любомир Весов на събралия се митинг обявява, че в града е установена българска власт и че Македония в най-скоро време ще бъде освободена от сръбска власт. През нощта на 21 март въоръжените формации на ВМОРО се изтеглят.

Резултати

Частта на Панайот Карамфилович

Удовската костница

Въоръжената акция има широк международен отзвук. Сръбското правителство и другите страни от Съглашението пращат протестни ноти в София, като обвиняват България за организиране на акцията и твърдят, че четите са командвани от български, австрийски и турски офицери. Широката кампания на Сърбия срещу България има за цел да оправдае неотстъпчивостта ѝ в преговорите за отстъпки във Вардарска Македония.

България отхвърля обвиненията и заявява, че вината носи лошото сръбско управление, но пунктовият началник на ВМОРО в Струмица Коце Ципушев е извикан да дава обяснения лично на министър-председателя Васил Радославов, който го предупреждава да „върши внимателно своята работа, за да не бъде излаган престижът на България“.

Във Валандовско сръбската власт започва системен терор над местното българско и турско население – стотици хора са арестувани и измъчвани. В резултат на акцията на ВМОРО над 6000 бежанци бягат в България.

В 1936 година край Удово е построена костница, в която са положени костите на загиналите сръбски войници.