Направо към съдържанието

Павел Шатев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Павел Шатев
български революционер

Роден
Починал
30 януари 1951 г. (68 г.)

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Научна дейност
Работил вСолунска българска мъжка гимназия (1912 – 1913)
Солунска българска търговска гимназия
Семейство
Братя/сестриИван Шатев
Подпис
Павел Шатев в Общомедия

Павел Поцев (Апостолов) Шатев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от Солунските атентатори, а по-късно и един от създателите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), масон.[1] Известен е с псевдонимите Георги Манасов и Кратовалиев.[2][3][4]

Роден е на 2 (15)[5] юни 1882 година в град Кратово, тогава в Османската империя. Първоначалното си образование получава в българско училище в родния си град и след това от 1892 година в българското третокласно училище в Скопие, което завършва в 1896 година,[6] а средното си образование, от IV до VII клас, получава в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, която завършва с матура в 1900 година.[7] В 1901 година е назначен за учител в Лесново, Княжество България.[8]

Участва в групата на гемиджиите, която извършва Солунските атентати през 1903 година. Взривява френския кораб „Гвадалкивир“.[9] Заловен е и е осъден на смърт, по-късно присъдата му е заменена с вечно заточение в областта Фезан, Либия. През 1908 година е амнистиран и се връща да преподава в Солунската българска търговска гимназия. Впоследствие учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. След това учителства и упражнява журналистическа дейност. Специализира право в Брюксел в 1912 година.[10] През 1912 година участва в списването на вестник „Беломорец“, близък до ЦК на ВМОРО. Става свидетел на разрушаването на Солунската българска мъжка гимназия от гръцки войски на 18 юни 1913 година и казва:

около 15 000 тома от библиотеките на българските гимназии и училища бидоха разграбени, разхвърляни по улиците, където гръцки тълпи се гавреха със славянската и българската писменост, като ги изгаряха на цели купища. През това време ние лично гледахме това варварско зрелище, как немилостиво и дивашки се хвърляха по улиците ценни книги, отбрани съчинения и редки пергаменти[11].
Павел Христов, Търпо Поповски и Павел Шатев

Взима участие в Първата световна война, по време на която изпълнява задачи на военното контраразузнаване (Военно-полицейската секция при Щаба на Българската армия) в Ниш.[12]

След Първата световна война Шатев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кратовското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.[13]

През 1920 година е назначен за управител на Мъстанлийска околия.

Политическо развитие

[редактиране | редактиране на кода]

През декември 1921 година, на първия конгрес на Македонската емигрантска федеративна организация е избран за неин председател. Поддържа добри контакти с правителството на Александър Стамболийски. В 1922 година Шатев чрез мисията на Руския червен кръст в България свързва МФО и Коминтерна и през юни 1923 година Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер.[14] В 1923 година става член на партията на Никола Генадиев Народно единство.[15] Междувременно през януари 1923 година е делегат от Крупнишкото македонско братство на обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[16]

По-късно същата година емигрира във Виена, където се свързва със съветското посолство и се поставя в услуга на Коминтерна като разузнавач.[17]

На 1 октомври 1925 година Шатев присъства на Учредителната конференция на ВМРО (обединена) представител на македонските братства в България и на македонската емиграция в Турция.[18] На конференцията Шатев говори, че организацията трябва да действа сред населението, сред емиграцията в България и сред емиграцията в чужбина. Също така според него не само Майският манифест може да се използва като идейна основа, а и Меморандумът на Илинденската организация.[19] В 1926 година Шатев пристига в Цариград, където се опитва да създаде комитет на организацията под маската на младежко спортно дружество „Гоце Делчев“, но този опит е провален от дейци на ВМРО.[20]

На първата обща редовна конференция, свикана през есента на 1929 година в Берлин, става и официално разцепление. Част от дейците на ВМРО (обединена), сред които Павел Шатев, напускат прокомунистически ориентираната организация и на конференция в Цариград правят опит да създадат нова организация. През 1931 г. Шатев се връща в България, а от 1934 година работи като адвокат, в което време се отдава и на публицистика. В 1936 година е свидетел на Процеса срещу ВМРО (обединена).[21]

На 1 ноември 1938 година Шатев публикува „Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“ с искане за създаване на „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и надорност“.

В годините на Втората световна война 1939 – 1945 се занимава с комунистическа конспиративна дейност. През 1941 година е интерниран, а през 1942 г. е арестуван и осъден в процеса срещу ЦК на БРП[22] на 15 години затвор. Павел Шатев излиза на свобода на 8 септември 1944 г., когато е освободен от Кюстендилския затвор поради амнистия.[23]

Павел Шатев със съпругата си Вера Шатева, 1921 г. Фото Иван Карастоянов

След края на войната се установява във Вардарска Македония и участва в политическия ѝ живот. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България[24]. На 27 октомври 1944 година е делегат на АСНОМ. Със заповед Н.16 от 17.1.1945 година на МВР на България Шатев е утвърден за член на Македонския научен институт[25]. В първото македонско правителство (1945) е избран за министър на правосъдието, а през 1946 г. за подпредседател на Президиума на АСНОМ. На първите избори за парламент на Югославия е избран за народен представител.

През есента на 1946 година Павел Шатев пише жалба до българското посолство в Белград, в която твърди, че македонският език се сърбизира, че се прогонва българският език и иска намесата на Георги Димитров.[26]

„Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“, искащо „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и народност“, подписано от Туше Делииванов, Павел Шатев и Божин Проданов, 1 ноември 1938 г.

Изпаднал вече в немилост, след Резолюцията на Информбюро и разрива между Тито и Сталин, на 1 октомври 1948 година Павел Шатев и Панко Брашнаров пишат изложение за положението във Вардарска Македония до ръководителите на СССР и България Сталин и Димитров.[26] В 14 точки те разкриват пълната картина на терора в Титова Македония. Обявяват се против политиката на Югославия към анексиране на Пиринска и Егейска Македония. Обвиняват ЮКП във вмешателство във вътрешната политика на Македония и дейността на АСНОМ, и проява на краен сръбски национализъм. Алармират, че азбуката на македонски език нарочно се сродява с караджицата и насилствено се сърбизира. Че македонската комунистическа партия действа изцяло в интерес на ЮКП и са забранени всички книги и вестници, с изключение на сръбските, а българските особено са забранявани. Забранявани са също и песните.

Пишат още, че:

..да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание[27]

Павел Шатев пише още, че:

...наложените от Белград лидери се стремят да смажат всичко българско, без да подбират средства за това. Онези, които проявяват някакво несъгласие с политиката на ЮКП, биват смятани за „несъзнателни и българофили“...[28]
Павел Шатев в сградата на Военния съд в Солун, април - май 1903 година. Снимка от полицейското му досие, дело на Пол Зепджи

През септември 1948 година Шатев информира втория секретар на българското посолство в Белград, че смята за грешка текста в Резолюцията на 16 пленум на ЦК на БРП (к), в която се говори за българско малцинство в Македония, тъй като народът в голямата си част се чувства български.[29]

Преди свалянето от поста си съобщава на приятеля си Христо Ампов, че във велешката и една от скопските гимназии са станали ученически демонстрации с възгласи като „Да живее България“ и „Долу Колишевски“, а милицията нахлува в гимназиите и започва борба с тях, оказвайки се принудена да превзема етаж по етаж. Учениците в отговор са хвърляли по милиционерите хвърчащи листове с лозунгите, написани на пишеща машина. Притиснатите на най-горния етаж ученици са арестувани, а другите бягат през прозорците на долните етажи. При разпитите арестуваните казват, че отхвърлят Колишевски, защото е сърбоманин, а пишещите машини са взети от училището. Арестуваните са откарани в затвора и пребити, част от тях са изгонени от училище. Водачът на скопската група Благой Панчев Велков е осъден на 13 години затвор, където умира от туберкулоза, Йонче Траянов лежи 4 години, а водачът на велешките бунтовници Благой Джанков е осъден на 7 години затвор, Кирил Кирков и Александър Ванев бягат в Гърция, в П.Велев, Кирил Б.Чушков, Саздо Трайков,Т. Лукаров и Милчо при обиска е открито оръжие и получават тежък побой. Подобни бунтове е имало и в Битоля, като ученикът Петър Динев е особено пострадал, получавайки присъда от 9 години затвор.[30]

През 1949 е арестуван „като потенциален неприятел на държавата“ и е отстранен от политическия живот. В затвора в Скопие е задържан 11 месеца, а после е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до смъртта му. На 30 януари 1951 г. Шатев е намерен мъртъв[31] на битолското сметище.

Солунскиятъ атентатъ и заточеницитѣ въ Фезанъ. По спомени на Павелъ Шатевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1927.

Автор на книгите „В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)“, „Националните малцинства и самоопределението на народите. Трагедията на Балканите“ и други.

Петър Карчев, приятел на Шатев и деец на ВМРО (обединена), пише за него:

Павел Шатев, бидейки високо честен човек, стана жертва на своята наивност, като в първите моменти от създаването на сегашната „федеративна“ република Македония повярва, че в идеята за „македонска нация“ не се съдържа никакво коварство. Обаче развитието на нещата отвори очите на Павел Шатев – той с време разбра, че Македония наново е жертва на банда политически аферисти, че нейното „освобождение“ е една фикция. Кулишевци и Димитър Влаховци бяха продали злочестното македонско население, в мнозинството си чисто българско, на сръбския шовинизъм. Павел Шатев нададе тревожен вик, но биде хвърлен в Битолския затвор. Изтезан морално и физически, този честен син на Македония и доблестен борец падна тежко болен и няколко дни след като го пуснаха от затвора се помина.[32]

Шатев е женен за Вера Шатева (1898 – 1962), сестра на Петър Мърмев.[33] Павел Шатев има две дъщери, които дълги години живеят в Загреб. Милка Шатева почива на 27 януари 2013 година в хърватската столица на 92-годишна възраст.[34]

Георги Петров Шатев от Кратово също е деец на ВМОРО.[35]

На Павел Шатев е наречена улица в квартал „Факултета“ в София (Карта).

  1. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  2. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
  3. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 27, 56.
  4. Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 704.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 533-534.
  6. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 10 - 13.
  7. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 96.
  8. Шатев, Павел. Документи. т. 8, Избор предговор и редакциjа д-р Зоран Тодоровски, Скопje 2013, с. 15.
  9. Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 235 - 247.
  10. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  11. Шатев, Павел. Бележки върху българската просвета, стр.346
  12. Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 1, с. 33.
  13. Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
  14. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924. София, Македония, 1992. с. 101.
  15. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 716.
  16. НБКМ-БИА C VIII 38
  17. Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.262 – 264
  18. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 42.
  19. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 45.
  20. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 63.
  21. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 235.
  22. ДА Архиви. Писмо в защита на Павел Шатев // Материали по дело 585.
  23. Шатев, Павел. Документи. т. 8, Избор предговор и редакциjа д-р Зоран Тодоровски, Скопje 2013, с. 282 – 283.
  24. Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org
  25. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 399.
  26. а б Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 50.
  27. Панко Брашнаров и Павел Шатев за обстановката във Вардарска Македония през 1944 – 1948 г. – изложение до ВКП(б)
  28. по материали от „Убийство червено“ на Христо Троански, от Коста Църнушанов и др
  29. Шатев, Павел. Документи. т. 8, Избор предговор и редакциjа д-р Зоран Тодоровски, Скопje 2013, с. 137.
  30. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 327,328.
  31. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 376 – 377.
  32. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 729-730.
  33. Парцел 9 // София помни. Посетен на 8 януари 2016.
  34. в. „Дневник“, 30 януари 2013
  35. Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 58.