Нанчо Калчев
| Нанчо Калчев | |
| български печатар и революционер | |
| Роден |
1867 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Нанчо Калчев (Калчов) Стоянов е български печатар и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Нанчо Калчев е роден около 1867 година в ресенското село Дърмени, тогава в Османската империя. Учи в Дърмени и в българското класно училище във Фенер. Работи с брат си Кръсте като словослагател в печатницата на баща си Калчо Стоянов в Цариград. По-късно работи като словослагател в печатницата на Коне Самарджиев в Солун. В началото на 1894 година Калчев, заедно с Лазар Гюров е въведен в редовете на ВМОРО от Даме Груев, който е коректор в същата печатница. Чрез Австрийската поща получава и разнася револючионна литература – вестници, списания и книги.[1]
Калчев подпомага Гемиджиите и предоставя нает с негово съгласие склад за прокопаване на тунел за атентат срещу Отоман Банк в Цариград. След разкрития на властите в 1901 година Нанчо и баща му са осъдени на 101 години[2][3] и заточени в Синоп. Баща му умира по време на заточението, а Нанчо заболява от туберкулоза. След амнистия след Младотурската революция в 1908 година Нанчо Стоянов се завръща в Цариград и възстановява печатницата, но умира през 1910 година.[4] Наследник на печатницата е съдружникът му Димитър Бандулов.[5]
Павел Шатев го описва така:
| „ | Нанчо Стояновъ бѣше 30 годишенъ, жененъ, съ високъ ръстъ, руси коси и мустаци, продълговато лице. По характеръ той бѣше тихъ и смиренъ. Веднъжъ ангажиранъ, той бѣше толкова изправенъ въ работата си и често, когато отъ него се искаше нѣкаква услуга, той по цѣли дни спокойно не можеше да заспи, докато не извърши услугата, безъ да създава опасности и рискъ.
На първо време ние го смѣтахме за страхливъ. Обаче не бѣше такъвъ, а като по-възрастенъ, като новъ въ конспиративната дейность, жененъ, при това и българинъ, живущъ въ Цариградъ, всрѣдъ чужди по вѣра и народность хора, той бѣше прекалено предпазливъ. Предъ постоянния рискъ да бѫде откритъ всѣки моментъ, Нанчо Стояновъ не дружеше съ насъ, нито пъкъ се срѣщаше съ насъ на публични места освен по работата. Той по цѣли дни бѣше въ печатницата на работа, или пъкъ у дома си, водящъ единъ тихъ семѣенъ животъ. Той на насъ гледаше като на хора, които всѣки моментъ могатъ да увиснатъ на бесилката. Въ сѫщность обаче бѣше обратното: ние носехме рискъ, когато бѣхме на работа вѫтре въ магазина, а Нанчо носеше най-голѣмъ рискъ, като нашъ укриватель и ятакъ. Презъ есеньта на 1900 година ние бѣхме арестувани, безъ обаче полицията да знаеше какво точно работѣхме. Първите дни страхътъ ни бѣше голѣмъ, като предполагахме че Нанчо ще се изплаши или ще се самопризнае, или пъкъ ще избѣга. Обаче всички останахме излъгани. Нанчо още следъ първия разпит можа да се изплъзне отъ рѫцете на полицията, като се представи невиненъ като гълѫбъ, и презъ всичкото време продължи да пази магазина и тайната, докато въ края на 1901 година магазинътъ биде откритъ, а Нанчо и неговия баща Калчо Стоянов арестувани, осѫдени на вѣченъ затворъ и заточение въ крепостьта на гр. Синопъ, кѫдето и двамата починаха след дълги мѫчения, а семействата имъ бѣха изложени на гладна смърть, понеже останаха безъ всѣкаква помощь.[6] |
“ |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Тараков, Т., Бисерков, М. Спомени на един малко известен съратник на Дамян Груев // Македонски преглед (1). 2000. с. 127 – 129.
- ↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 47, 131, 134.
- ↑ Шатев, Павел. В Македония под робство. София, Български писател, 1968. с. 81, 205, 209.
- ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 52. Посетен на 26 октомври 2013 г.
- ↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 50. Посетен на 26 октомври 2013 г.
- ↑ Шатевъ, Павелъ П. Въ Македония подъ робство : Солунското съзаклятие (1903 г.) : Подготовка и изпълнение. София, Печатница П. Глушковъ, 1934. с. 302.
| ||||||||||||||||||||||
