Коне Самарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Константин Самарджиев.

Коне Самарджиев
български книжар

Роден
Починал
Подпис Signature of Kone Samardzhiev.svg
Коне Самарджиев в Общомедия

Константин (Коне) Георгиев Самарджиев е български просветен деец, книжар, печатар и издател от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коне Самарджиев (седнал) и Йордан Самарджиев, Солун, юли 1895.

Самарджиев е роден в 1854 година в град Прилеп. От 1860 до 1862 година учи църковнославянския буквар и часослова във взаимното училище в родния си град при Коте Пазов и Ангел Смичков, а в 1862 - 1963 година учи при Христо Колчаков. Занимава се със самарджийство заедно с баща си. В 1880 година е избран за училищен настоятел. През 1883 година се мести в Солун и на 1 септември с помощта на Насте Стоянов и Димитър Ризов открива българска книжарница, която доставя книги за българските училища и библиотеки в цяла Македония. В 1888 година обзавежда българско отделение към италианската печатница на Салваторе Муратори и печата всички български учебници за началните училища и някои за прогимназиалните. От 1889 година Самарджиев започва да печата и литаратурно-етнографското научно списание „Книжици за прочит“,[2] в което публикуват научни трудове на Димитър Матов, Васил Кънчов, Марин Дринов, Андрей Тошев.

Всяка година Самарджиев отпечатва и „Македонский календар – Св. Кирил и Методий", под редакцията на Димитър Ризов, който събира статии, научни изследвания, стихотворения от видни учени и общественици в България, като Иван Вазов, Петко Славейков, Марин Дринов, Трайко Китанчев, Константин Мишайков, Андрей Ляпчев, Константин Величков и ги праща за отпечатване в Солун. „Македонский календар“ и „Книжици за прочит“ са единствените периодични български печатни издания в Османската империя по това време. През 1892 година Самарджиев и Насте Стоянов са арестувани и изпратени на заточение в Кония заради печатаната и разпространявана от тях литература.[3][4] Според сведения от периодичния печат при отпътуването им са изпратени от 150 граждани на солунското пристанище.[5]

В 1897 година Самарджиев е сред дванадесетте основатели на Българското тайно революционно братство в Солун. В 1903 година печатницата на Самарджиев е затворена и започва отново работа едва след Младотурската революция през 1908 година, когато е преустроена. Обзаведена е с две големи печатарски машини и две американки. Самарджиев печата изданията „Културно единство“, „Отечество“ (1909) и „Искра“ (1911 – 1912).

Самарджиев е противник на революционната борба сред Хуриета. В 1910 година се среща с министър Андрей Ляпчев и го укорява, че правителството е спомогнало за възстановянето на ВМОРО и е „пуснало войводите в Македония“, а Ляпчев му отговаря, че целта на кабинета е да се компрометира младотурския режим.[6]

През юни 1911 година Самарджиев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя - проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[7]

Самарджиев умира в Солун през май 1912 година. На следната 1913 година печатницата му е опожарена по време на Междусъюзническата война.[8][9]

Самарджиев е баща на учителя и революционер Йордан Самарджиев.[10]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Лого на печатницата на Коне Самарджиев
Лого на печатницата на Коне Самарджиев

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Автобиография на Коне Г. Самарджиев. // Развитие II (XI-XII). 1919. с. 331.
  2. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр. 43
  3. Македония. История и политическа съдба., том I, МНИ, София, 1994, стр. 295 - 296.
  4. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 368 (коментар и бележки).
  5. в. Черно море, Варна, бр. 40, 11 април 1892, с. 3.
  6. Шопов, Атанас. Дневник, дипломатически рапорти и писма (ред. А. Пасков). София, 1995, стр. 23.
  7. Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХII (1940), кн. 1, с. 84.
  8. Енциклопедия България, том 6, Издателство на БАН, София, 1988.
  9. Парижков, Петър. Книжарницата открих на 1 септември 1883. – В: "Възрожденски книжари", София, 1980, стр.249-254.
  10. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 102 – 103.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Литература“         Портал „Литература