Йордан Самарджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йордан Самарджиев
български учител и революционер
Йордан Самарджиев (прав) с баща си Коне Самарджиев, Солун, юли 1895 година
Йордан Самарджиев (прав) с баща си Коне Самарджиев, Солун, юли 1895 година

Роден
1875 г.
Починал
9 януари 1936 г. (61 г.)
Подпис Yordan Samardzhiev Signature (vectorized).svg
Йордан Самарджиев в Общомедия

Йордан (Юрдан) Константинов Самарджиев е български просветен деец и революционер от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Самарджиев е роден в 1875 година в град Прилеп, тогава в Османската империя. Син е на видния български книжар Коне Самарджиев. В 1894 година завършва с деветия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] Завършва университетския курс по романска, френска литература в Нанси. През 1897/98 г. е учител по френски език в българската гимназия в Солун. От 1898 до 1901 година преподава в българското педагогическо училище в Сяр.[2] По същото време, заедно с Анастас Наумов и Димитър Галев, е представител на Българското тайно революционно братство [3] и развива революционна дейност. Самарджиев покръщава Христо Караманджуков от Чокманово, Анастас Чешмеджиев от Устово и други дейци. По-късно Самарджиев обикаля Драма, Ксанти, Даръдере и Ахъчелебийско, като развива революционна дейност.[4]

Самарджиев подпомага Солунските атентатори. След атентатите е заловен и измъчван, но не издава революционната организация. Самият той пише в спомените си:

Илинденското въстание стана с общите усилия и е дело на всички поробени българи, обаче само величавия Солунски атентат е дело на частна инициатива и елмаза на мак.революция.[3]

Павел Шатев пише за него:

Страданията му, болките и твърдостта му бяха извънредно големи, но той като син на родолюбива фамилия и робска Македония понесе всичко със стоицизъм.[5]

Самарджиев поема книжарницата и печатницата след смъртта на баща му – Коне Самарджиев. През 1913 издава за 29-та поредна година „Календарче Св. Кирил и Методий“.[6]

След Междусъюзническата война през 1913 г. Гърция го екстернира от Солун.

В началото на 1914 година Юрдан Самарджиев се опитва да пренесе книжарницата и печатницата в България. Царското правителство, като има предвид прогресивната му дейност, налага огромно, невъзможно за плащане мито и стоката остава в българската митницата на Дедеагач. [7] През 1917 година цар Фердинанд I издава указ да се освободят книжарските и печатарски стоки на Коне Г. Самарджиев без мито[8], но всичко отдавна е унищожено, след като България се включва в Първата световна война и на 8 октомври 1915 година 12 англо-френски бойни кораба бомбардират и опожаряват казармите, жп гарата и митницата на Дедеагач.[9]

Умира в 1936 година в София.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 93.
  2. Българска Екзархия, Училищен отдел, Свидетелство No 3938, Цариград, 1 август 1907
  3. а б Самарджиев, Йордан. Спомени, ръчно написани, семеен архив, 6 юли 1933
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 103 – 104.
  5. Шатев, Павел. В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903 г.), подготовка и изпълнение. София, 1983, стр. 378.
  6. Чернески, Чавде., Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?, Авангард Прима, София, 2010, стр.63.
  7. Дедеагашка митница, Вносни декларации 209/31 януари 1914 год. и 254/10.02.1914 год.
  8. Държавен вестник брой 124 от 09.06.1917, Указ 2696 на Фердинанд I Цар на Българите.
  9. Прокопиев, А. Беломорската част на българския флот през Първата световна война, Военноисторически сборник, 2004, бр.4, стр. 28.
     Портал „Македония“         Портал „Македония