Георги Кандиларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Кандиларов
български просветен деец
5 май 1883 г. Фото Франчишек Мезер, Киев
5 май 1883 г. Фото Франчишек Мезер, Киев

Роден
Починал
Георги Кандиларов в Общомедия

Георги Стоянов Кандиларов е български учител, организатор на българското просветно дело в Македония в края на XIX – началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Писмо от Георги Кандиларов, директор на Солунската мъжка гимназия, до Царева Алексиева, директорка на Солунската девическа гимназия, 17 септември 1884 г.
Анна Кандиларова, Георги Кандиларов и семейството им

Роден е в Котел в 1851 година. Учителства в родния си град от 1869 до 1873 година. В 1880 година завършва семинария в Одеса, Русия, а в 1884 година и Киевската духовна академия. В 1880 година е сред основателите на българската мъжка гимназия в Солун, като от 1883 до 1887 година е неин директор и управител,[1] както и на българските начални училища в града. В 1884 - 1885 година е директор и на българската девическа гимназия в Солун. В 1887 - 1889 година работи във Воден. Избран е за председател на Воденската българска община и работи активно за уреждането на българското просветно дело във Воденско.[2] Арестуван е от властите и осъден на заточение. След като е оправдан става управител на българските училища в Битоля (1889 - 1890), Сяр (1891) и Скопие.

В Македония Кандиларов развива широка просветна дейност и участва в откриването на 35 училища. Властите отнемат учителското му разрешително и го арестуват. Кандиларов се разболява и се връща в родния си Котел. От 1892 до 1895 година учителства в духовното училище в Лясковец, от 1896 година в Духовната семинария в Цариград, като от 1897 до 1899 година е неин ректор. От 1900 до 1906 година е директор на девическата гимназия в Русе. Учителства в Софийската духовна семинария (1916 - 1918) и в Пловдивската духовна семинария (1920 – 1925).

Кандиларов е женен за учителката воденчанка Анна Тръпчева. Умира в 1943 година в Арбанаси[3].

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 293.
  2. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 362 (коментар и бележки).
  3. Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1983
     Портал „Македония“         Портал „Македония