Георги Кандиларов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Кандиларов
български просветен деец
5 май 1883 г. Фото Франчишек Мезер, Киев
5 май 1883 г. Фото Франчишек Мезер, Киев

Роден
Починал
Георги Кандиларов в Общомедия

Георги Стоянов Кандиларов е български учител, организатор на българското просветно дело в Македония в края на XIX – началото на XX век.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Писмо от Георги Кандиларов, директор на Солунската мъжка гимназия, до Царева Алексиева, директорка на Солунската девическа гимназия, 17 септември 1884 г.
Анна Кандиларова, Георги Кандиларов и семейството им

Роден е в Котел в 1851 година. Учителства в родния си град от 1869 до 1873 година. В 1880 година завършва семинария в Одеса, Русия, а в 1884 година и Киевската духовна академия. В 1880 година е сред основателите на българската мъжка гимназия в Солун, като от 1883 до 1887 година е неин директор и управител,[1] както и на българските начални училища в града. В 1884 - 1885 година е директор и на българската девическа гимназия в Солун. В 1887 - 1889 година работи във Воден. Избран е за председател на Воденската българска община и работи активно за уреждането на българското просветно дело във Воденско.[2] Арестуван е от властите и осъден на заточение. След като е оправдан става управител на българските училища в Битоля (1889 - 1890), Сяр (1891) и Скопие. Като директор на Сярското българско четирикласно училище полага големи усилия за да подобри окаяното положение на училището, в което го оставил предшественика му.[3]

В Македония Кандиларов развива широка просветна дейност и участва в откриването на 35 училища. Властите отнемат учителското му разрешително и го арестуват. Кандиларов се разболява и се връща в родния си Котел. От 1892 до 1895 година учителства в духовното училище в Лясковец, от 1896 година в Духовната семинария в Цариград, като от 1897 до 1899 година е неин ректор. От 1900 до 1906 година е директор на девическата гимназия в Русе. Учителства в Софийската духовна семинария (1916 - 1918) и в Пловдивската духовна семинария (1920 – 1925).

Кандиларов е женен за учителката воденчанка Анна Тръпчева.

Умира в 1943 година в Арбанаси[4].

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 293.
  2. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 362 (коментар и бележки).
  3. Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр. // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.
  4. Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1983
Божил Райнов директор на Солунската българска мъжка гимназия
(1883 – 1887)
Константин Стателов
Царевна Попалексиева директор на Солунската българска девическа гимназия
(1884 – 1885)
Константин Стателов
     Портал „Македония“         Портал „Македония