Георги Кандиларов

Георги Кандиларов
	български просветен деец
	5 май 1883 г. Фото Франчишек Мезер, Киев
Роден	8 август 1851 г. Котел, Османска империя
Починал	19 юни 1943 г. (91 г.) Арбанаси, Царство България
	Георги Кандиларов в Общомедия

Георги Стоянов Кандиларов е български учител, организатор на българското просветно дело в Македония в края на XIX – началото на XX век.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Писмо от Георги Кандиларов, директор на Солунската мъжка гимназия, до Царева Алексиева, директорка на Солунската девическа гимназия, 17 септември 1884 г.

Анна Кандиларова, Георги Кандиларов и семейството им

Роден е в Котел в 1851 година. Учителства в родния си град от 1869 до 1873 година. В 1880 година завършва семинария в Одеса, Русия, а в 1884 година и Киевската духовна академия. В 1880 година е сред основателите на българската мъжка гимназия в Солун, като от 1883 до 1887 година е неин директор и управител,^[2] както и на българските начални училища в града. В 1884 – 1885 година е директор и на българската девическа гимназия в Солун. В 1887 – 1889 година работи във Воден. Избран е за председател на Воденската българска община и работи активно за уреждането на българското просветно дело във Воденско.^[3] Арестуван е от властите и осъден на заточение. След като е оправдан става управител на българските училища в Битоля (1889 – 1890), Сяр (1891) и Скопие. Като директор на Сярското българско четирикласно училище полага големи усилия, за да подобри окаяното положение, в което го оставил предшественикът му.^[4]

В Македония Кандиларов развива широка просветна дейност и участва в откриването на 35 училища. Властите отнемат учителското му разрешително и го арестуват. Кандиларов се разболява и се връща в родния си Котел. От 1892 до 1895 година учителства в духовното училище в Лясковец, от 1896 година в Духовната семинария в Цариград, като от 1897 до 1899 година е неин ректор. От 1900 до 1906 година е директор на девическата гимназия в Русе. Учителства в Софийската духовна семинария (1916 – 1918) и в Пловдивската духовна семинария (1920 – 1925).

Кандиларов е женен за учителката воденчанка Анна Тръпчева.

Умира в 1943 година в Арбанаси^[5].

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Българските гимназии и основни училища в Солун, София, 1930
Българските училища в град Воден от 1869 до 1913 година. – В: „Беломорски преглед“, т. 2, София, 1944

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Томовъ, Т. В. Георги Кандиларовъ. // Илюстрация Илиндень 10 (150). Илинденска организация, Декемврий 1943. с. 2.
↑ „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 293.
↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 362 (коментар и бележки).
↑ Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр. // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.
↑ Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1983

Божил Райнов	→	директор на Солунската българска мъжка гимназия (1883 – 1887)	→	Константин Стателов
Царевна Попалексиева	→	директор на Солунската българска девическа гимназия (1884 – 1885)	→	Константин Стателов

[1] Томовъ, Т. В. Георги Кандиларовъ. // Илюстрация Илиндень 10 (150). Илинденска организация, Декемврий 1943. с. 2.

[2] „Пламъкът на солунския светилник“ юбилеен сборник, Народна просвета, София, 1970, стр. 293.

[3] Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки: Елисавета Миладинова. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 362 (коментар и бележки).

[4] Попстоилов, Антон. По възраждането на българите в град Сяр. // „Архив на министерството на народното просвещение“ ІI (2, юни). София, 1910. с. 32.

[5] Енциклопедия „България“, том 3, Издателство на БАН, София, 1983

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]