Царевна Миладинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Царевна Миладинова
българска просветна деятелка
Царевна Миладинова през 1931 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Царевна Миладинова през 1931 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Родена
Починала
Царевна Миладинова в Общомедия

Царевна[1] Димитрова Миладинова-Алексиева е българска просветна деятелка от Македония, радетелка за развиването на българското девическо образование, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Царевна Миладинова (в центъра) с учителки и ученички от Солунската българска девическа гимназия, 1882 - 1883 г.
Писмо от Георги Кандиларов, като директор на Солунската мъжка гимназия, до Царева Алексиева, директорка на Солунската девическа гимназия, 17 септември 1884 г.

Родена е в 1856 година в западномакедонския град Струга, тогава в Османската империя, в семейството на възрожденеца Димитър Миладинов. В 1863 - 1866 година учи при Георги Икономов, самият той ученик на баща ѝ. През лятото на 1864 година руският консул в Битоля Михаил Хитрово, дошъл в Струга, за да проучи оплакванията на българите срещу владиката Мелетий, отсяда у Миладиновци и решава да вземе Царевна със себе си в Русия.[3] На 20 септември 1866 година Миладинова заминава от Битоля през Цариград за Русия със семейството на Стефан Икономов, брат на Георги Икономов.[4]

Учи в киевската Фундуклеева класическа гимназия, която завършва в 1874 година и през юни същата година пристига в Цариград.[5][2]

Завръща се в българските земи и от 1874 до 1880 година преподава в девическото училище в Шумен. В Шумен става председателка на Женското дружество „Родолюбие“.[6] В 1880/1881 година преподава в девическото училище в Етрополе,[2] а в 1881/1882 година – в това в Свищов.[2]

Миладинова участва в основаването на Солунската девическа гимназия „Свето Благовещение“, където преподава от 1882 година.[2] В 1883 – 1884 година е директор на училището,[7] а от 1884 до 1888 година е помощник-директорка и учителка по литература.[8]

В 1889 година откликва на молбата на Прилепската българска община и организира българско девическо училище в града, на което е директор от 1889 до 1891 година.[9] В 1894 година участва и в основаването на Началното българско училище в Пиргите, където живее, и предоставя къщата си за провеждане на занятията, водени от българската учителка Мария Думбалакова. Алексиева и Думбалакова са тормозени от сръбската пропаганда в града заради училищната дейност.[10]

След Междусъюзническата война в 1913 година, се преселва в София, където умира в 1934 година.[9][2]

Царевна Миладинова е съпруга на Никола Алексиев и майка на професор Владислав Алексиев.[11][12]

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо от Кавая
 
 
 
 
Стойка
 
Христо Миладинов
(1783 – 1830)
 
Султана Миладинова
(ок. 1785 – 1860)
 
Георги Миладинов
 
Никола Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Иван Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Каваеви
 
Митра Матова (около 1824 – 1894)
 
Димитър Миладинов
(1810 – 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 – 1862)
 
Атанас Миладинов
 
Матей Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 – 1897)
 
 
 
 
 
 
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
 
 
Апостол (Нелко) Миладинов
 
Анастас Миладинов
(? – 1891)
 
Ана Попова
(? – 1903)
 
Георги Янчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Миладинов
(1849/50 – ?)
 
Кузман Шапкарев (1834 – 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 – 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 – 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 – 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 – 1894)
 
Георги Икономов
(1836/37 – ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Климент Миладинов
(1865 – ?)
 
Мария Илчева
 
Дионисий Попянчев
(1870 – 1940)
 
Митра Наумова
 
Христо Миладинов
(? – 1873)
 
Иван Миладинов
(1867 – 1942)
 
Зафир Миладинов
(1864 – 1918)
 
Ана Миладинова (? – 1928)
 
Лев Попов (1865 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Миладинов (? – 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 – 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Миладинов (1897 – 1982)
 
Йорданка Миладинова (1900 – ?)
 
Вангел Миладинов (1871 – 1905)
 
Боянка Миладинова
(1873 – 1974)
 
Георги Миладинов
(1869 – 1903)
 
Милица Миладинова
(1875 – ?)
 
Васил Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1899 – 1944)
 
 
 
Костадинка Миладинова
(р. 1940)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Миладинов
(р. 1943)
 
Георги Миладинов
(р. 1934)
 
Милка Миладинова
(1930 – 2021)
 
Елисавета Миладинова
(1932 – 2019)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Миладинов
 
 
 


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личното име на Миладинова се среща и като Царева, а в писмо от 16 март 1866 година написано в Струга от вдовицата на Миладинов, личното ѝ име е в гръцката форма Василикия.
  2. а б в г д е Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 173.
  3. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 11.
  4. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 300.
  5. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 305.
  6. Николова, В. Женско дружество „Родолюбие“ // Енциклопедия „Дарителството“. Посетен на 4 февруари 2017.
  7. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 152.
  8. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 153.
  9. а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 412 - 413.
  10. Думбалакова, Мария Атанасова. Приноси за проучване на учебното дѣло: Първото българско училище в Пиргитѣ - гр. Солунъ // Училищно дѣло (6). 1943. с. 783 - 784.
  11. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 225.
  12. Кирил, патриарх български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, том 1 1878 – 1885, книга 2, Синодално издателство, София, 1970, стр. 24, 30, 111, 112.
първа директор на Солунската българска девическа гимназия
(1883 – 1884)
Георги Кандиларов