Царевна Миладинова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Царевна Миладинова
българска просветна деятелка
Царевна Миладинова през 1931 г. Източник: ДА "Архиви"
Царевна Миладинова през 1931 г. Източник: ДА "Архиви"

Родена
Починала
Царевна Миладинова в Общомедия

Царевна[1] Димитрова Миладинова-Алексиева, е българска просветна деятелка от Македония, радетелка за развиването на българското девическо образование, една от основателките на Солунската българска девическа гимназия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Царевна Миладинова (в центъра) с учителки и ученички от Солунската българска девическа гимназия, 1882 - 1883 г.
Писмо от Георги Кандиларов, като директор на Солунската мъжка гимназия, до Царева Алексиева, директорка на Солунската девическа гимназия, 17 септември 1884 г.

Царевна Миладинова е родена в 1856 година в западномакедонския град Струга в семейството на възрожденеца Димитър Миладинов. Учи при Георги Икономов, самият той ученик на баща ѝ. През лятото на 1864 година руският консул в Битоля Михаил Хитрово, дошъл в Струга, за да проучи оплакванията на българите срещу владиката Мелетий, отсяда у Миладиновци и решава да вземе Царевна със себе си в Русия.[2] На 20 септември 1866 година Миладинова заминава за от Битоля през Цариград за Русия със семейството на Стефан Икономов, брат на Георги Икономов.[3]

Учи в киевската Фундуклеева класическа гимназия, която завършва в 1874 година и през юни същата година пристига в Цариград.[4]

В 1874 година завършва в Киев, Русия. Завръща се в българските земи и от 1874 до 1880 година преподава в девическото училище в Шумен. В Шумен става председателка на Женското дружество „Родолюбие“.[5] В 1881 година преподава в девическото училище в Етрополе, а в 1882 година - в това в Свищов.

Миладинова участва в основаването на Солунската девическа гимназия „Свето Благовещение“. В 1883 - 1884 година е директор на училището, а от 1884 до 1888 година е помощник-директор и учителка по литература.

В 1889 година откликва на молбата на Прилепската българска община и организира българско девическо училище в града, на което е директор от 1889 до 1891 година. След това отново в Солун основава българско училище в Пиргите. През 1913 година се преселва в София, където по-късно умира[6].

Царевна Миладинова е съпруга на Никола Алексиев и майка на професор Владислав Алексиев.[7][8]

Родословно дърво[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1783 — 1830)
 
Султана Миладиновa
(ок. 1785 — 1860)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Митра Миладинова
 
Димитър Миладинов
(1810 — 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 — 1862)
 
Никола Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 — 1897)
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
Георги Миладинов
 
Христо Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кузман Шапкарев (1834 — 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 — 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 — 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 — 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 — ?)
 
Георги Икономов
(1836/37 — ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Дионисий Попянчев
 
Атанас Миладинов
 
Георги Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 — 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ана Миладинова (? — 1928)
 
Зафир Миладинов
 
Христо Миладинов
(1899 — 1944)
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Личното име на Миладинова се среща и като Царева, а в писмо от 16 март, 1866 година написано в Струга от вдовицата на Миладинов, личното ѝ име е в гръцки превод - Василикия.
  2. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 11.
  3. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 300.
  4. Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха, земя и хора. Съставителство, коментар и бележки Елисавета Миладинова, Издателство на Отечествения фронт, София, 1985, стр. 305.
  5. Николова, В. Женско дружество „Родолюбие“. // Енциклопедия Дарителство. Посетен на 2017-02-04.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.412-413.
  7. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 225.
  8. Кирил, патриарх български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 - 1878, том 1 1878 – 1885, книга 2, Синодално издателство, София, 1970, стр. 24, 30, 111, 112.
     Портал „Македония“         Портал „Македония