Дионисий Попянчев
| Дионисий Попянчев | |
|---|---|
| български духовник | |
 Михаил Герджиков и Дионисий Попянчев |
|
|
|
|
| Роден | |
| Починал | |
|
|
|
| Религия | Православие |
Дионисий Попянчев или Попов е български духовник, архимандрит, от късното Българско възраждане в Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Струга в 1870 година. Майка му Кръста е сестра на братя Миладинови, а баща му поп Янче е последният православен свещеник, служил в село Радолища, в XIX век окончателно албанизирано. В „Исторически албум на град Струга“ пише за поп Янче:
| „ | виден борец по извоюване на черковно-училищните правдини. Винаги е бил буден страж на поста си и готов да се жертва за делото, почнато от Миладиновците, чийто сестрин зет е бил той.[1] | “ |
Отец Дионисий дълги години е свещеник в стружката църква „Свети Георги“ и е екзархийски архиерейски наместник в града.
Отец Дионисий се отнася с недоверие и неуважение към ВМОРО и в 1903 година отказва да плати наложения му данък от 10 лири. Затова Милан Матов организира отвличането му, което предизвиква скандал сред българската общност в града и в крайна сметка парите са платени.[2]
След Илинденско-Преображенското въстание е осъден на 101 години затвор заедно с радожданката Дола Бамбалова. Амнистиран, той продължава да служи в Струга. Докато влиза в двора на църквата срещу него е извършен неуспешен атентат и той напуска Струга и заминава за България. Установява се в Рилския манастир. По-късно е игумен на Драгалевския манастир. Умира в 1944 година в Курилския манастир.[3]
Женен е за Елена Каневчева, сестра на Янка Каневчева. Баща е на учителя Димитър Попов. 19-годишният му син Александър Попдионисиев (1894 - 1980) е македоно-одрински опълченец от 2 рота на 6 охридска дружина на 18 юни 1913 година.[4]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Христо Миладинов (1783 — 1830) | Султана Миладиновa (ок. 1785 — 1860) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Митра Миладинова | Димитър Миладинов (1810 — 1862) | Константин Миладинов (1830 — 1862) | Никола Миладинов | Наум Миладинов (1817 — 1897) | Кръста Миладинова | Поп Янче | Георги Миладинов | Христо Миладинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кузман Шапкарев (1834 — 1909) | Елисавета Шапкарева (1846 — 1870) | Царевна Миладинова (1856 — 1934) | Никола Алексиев (1851 — 1941) | Милица Икономова (1846/47 — ?) | Георги Икономов (1836/37 — ?) | Еленка Миладинова | Ангел войвода | Дионисий Попянчев (1870 — 1940) | Атанас Миладинов | Георги Миладинов | Боянка Миладинова (1873 — 1974) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владислав Алексиев (1884 — 1962) | Ана Миладинова (? — 1928) | Зафир Миладинов | Христо Миладинов (1899 — 1944) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Исторически албум на град Струга, София, 1930, стр. 35.
- ↑ Милкана Бошнакова. За революционера Милан Матов и неговите спомени. Предговор към: Матов, Милан. За премълчаното в историята на ВМРО. Спомени, второ издание, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, София, 2011, стр. 7.
- ↑ Енциклопедија на културното наследство на Струга.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 576.
Портал „
