Наум П. Миладинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Наум П. Миладинов
български общественик
Роден
неизв.
Починал
1946 г.

Наум Пантелеев Миладинов е български общественик от Македония. Внук е на големия български възрожденец Димитър Миладинов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Струга, в семейството на Пантелей (Панде) Миладинов, единствения син на Димитър Миладинов. Баща му Панде поема занаята на дядо си Христо Миладинов – грънчарството, занимава се също с градинарство и земеделие. Наум, който е глух, се занимава като баща си с градинарство.[1] В 1887 година отива в София заедно с баба си Митра Миладинова. Известно време живее в Чехия. В 1908 година се завръща в Струга.[2]

Наум Миладинов основава гимнастическото дружество в Струга (1909). В него участват около 60 души, главно юноши и младежи. Дружеството демонстрира своите постижения на тържества (включително на турско тържество в 1910 година), дава представления в Охрид и по селата. Развива дейност до 1912 година, началото на Балканската война. След края на Първата световна война Наум Миладинов възобновява дейността на гимнастическото дружество, което действа активно до 1925 година.[2]

В 1925 година родният дом на Наум Миладинов е подпален и унищожен.[2] При пожара загива съпругата му Милица Дандалова. Свидетел на пожара е чехът Лудвиг Куба, който по това време е в Струга и по-късно разказва: „Виждам и днес как един от потомците на Миладиновия род извежда из горящата сграда своята угледна съпруга бледа и примряла в безсъзнание“ („Пожар в Струга“). Съпругата умира след пожара. За престоя си в Струга Лудвиг Куба разказва и друго: когато поискал да види дома на двамата братя Миладинови, водачът му стружанин обещал да му го покаже, но когато се стъмни и никой не може да ги види. На учудения Куба той обяснил: „При турчино можехме всяка година да славим паметта на братя Миладинови, но сега Белград ни забранява това“.[3]

След пожара Наум Миладинов заминава за Свободна България заедно с децата си Димитър (1911 – 1982), Константин (роден 1914 г.) и Пенка (родена 1919 г.). В 1930 година се връща в Струга, придружен от сина си Димитър, вероятно за да уреди някои имотни въпроси, но след това не му разрешават да замине за София.[2] Останал в Струга, той се жени за втори път.[3]

Умира в 1946 година в Струга.[2]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо от Кавая
 
 
 
 
Стойка
 
Христо Миладинов
(1783 – 1830)
 
Султана Миладинова
(ок. 1785 – 1860)
 
Георги Миладинов
 
Никола Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Иван Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Каваеви
 
Митра Матова (около 1824 – 1894)
 
Димитър Миладинов
(1810 – 1862)
 
Константин Миладинов
(1830 – 1862)
 
Атанас Миладинов
 
Матей Миладинов
 
Наум Миладинов
(1817 – 1897)
 
 
 
 
 
 
 
Кръста Миладинова
 
Поп Янче
 
 
 
Апостол (Нелко) Миладинов
 
Анастас Миладинов
(? – 1891)
 
Ана Попова
(? – 1903)
 
Георги Янчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Пантелей Миладинов
(1849/50 – ?)
 
Кузман Шапкарев (1834 – 1909)
 
Елисавета Шапкарева (1846 – 1870)
 
Царевна Миладинова (1856 – 1934)
 
Никола Алексиев
(1851 – 1941)
 
Милица Икономова
(1846/47 – 1894)
 
Георги Икономов
(1836/37 – ?)
 
Еленка Миладинова
 
Ангел войвода
 
Климент Миладинов
(1865 – ?)
 
Мария Илчева
 
Дионисий Попянчев
(1870 – 1940)
 
Митра Наумова
 
Христо Миладинов
(? – 1873)
 
Иван Миладинов
(1867 – 1942)
 
Зафир Миладинов
(1864 – 1918)
 
Ана Миладинова (? – 1928)
 
Лев Попов (1865 – 1935)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Наум Миладинов (? – 1946)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Алексиев (1884 – 1962)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йорданка Миладинова (1900 – ?)
 
Наум Миладинов (1897 – 1982)
 
Александра Хаджова
 
Вангел Миладинов (1871 – 1905)
 
Боянка Миладинова
(1873 – 1974)
 
Георги Миладинов
(1869 – 1903)
 
Милица Миладинова
(1875 – ?)
 
Васил Миладинов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Миладинов
(1899 – 1944)
 
 
 
Костадинка Миладинова
(р. 1940)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Янко Миладинов
(р. 1943)
 
Георги Миладинов
(р. 1934)
 
Милка Миладинова
(1930 – 2021)
 
Елисавета Миладинова
(1932 – 2019)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Миладинов
 
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 106 – 107.
  2. а б в г д Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 107.
  3. а б Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 128.