Направо към съдържанието

Лев Попов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за стружкия духовник. За костурския просветен деец вижте Лев Адамов.
Лев Попов
български духовник и революционер
Роден
1865 г.
Починал
5 август 1935 г. (70 г.)
Учил вБитолска българска класическа гимназия
Копие на кръщелно на Сотир Петров Стоянов от Крушево от 19 юли 1909 година, подписано и подпечатано от архиерейския наместник Лев Г. Попов

Лев Георгиев Попов е български духовник и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Лев Попов е роден в 1865 година в град Струга, тогава в Османската империя, в семейството на поп Георги Янчев Марин и Ана Миладинова, първа братовчедка на Братя Миладинови.[2] Дядото на Лев Попов Янче Марин е от Корча. Майка му е голяма патриотка, подкрепя активно ВМОРО и в къщата ѝ често отсяда войводата Тасе Христов.[2]

Лев Попов завършва българската класическа гимназия в Битоля и семинария в Цариград. Присъединява се към ВМОРО, докато учителства в Струга, ръководи градска терористична група на организацията и е член на Стружкия околийски комитет. По-късно учителства и в Охрид.[1]

Ведомост за заплатата на съботския архиерейски наместник свещеник Лев Г. Попов, септември 1911 година

От 1908 година е свещеник и архиерейски наместник в Крушево, а през 1910 година е назначен за архиерейски наместник в Съботско.[3] По-късно участва във войните за национално обединение. За заслуги във войната през Първата световна война, Лев Попов е награден с два ордена „За военна заслуга“.[4] Служи в църквата „Свети Николай“ в софийския бежански квартал Юч бунар.[5] Активист е на Стружкото благотворително братство.[6][7]

Умира на 5 август 1935 година в София.[1][8]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 3 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 137.
  2. 1 2 3 Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 130.
  3. ↑ Лельова, Росица. На духовния фронт от Илинден до Балканската война. Българската екзархия и екзархийските институции в Македония (1903-1912), София, Издателство на БАН, с. 207.
  4. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 2, а.е. 789, л. 396; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 7-8
  5. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900 – 1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 21.
  6. ↑ Миладиновъ, Иванъ Ан. Исторически албумъ на гр. Струга. София, 1930. с. 48.
  7. ↑ Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 131.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 382.
? → председател на Крушевската българска община
(в 1908 – в 1910)		 → протойерей Наум Мешков
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лев_Попов&oldid=12722265“.