Крушево (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Крушево
    Герб
Панорама на Крушево с „Успение Богородично“ и старото българско училище
Панорама на Крушево с „Успение Богородично“ и старото българско училище
Крушево (Република Македония)
Red pog.png
Крушево
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Пелагонийски
Община Крушево
Надм. височина 1015 m
Население (2002) 5 330 души
Крушево в Общомедия

Крушево (името се среща често и като Крушово, на македонска литературна норма: Крушево, на арумънски: Crushuva, Крушува, на гръцки: Κρούσοβο, Крусово, на румънски: Cruşova, Крушова) е град в Република Македония, център на Община Крушево. Намира се в западната част на страната и има население от 5 330 души. Намира се на надморска височина от 1250 метра.

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

Завещание в полза на гръцкото училище в Крушево от 1853 година

Крушево е отбелязано в османски данъчни регистри от 1467–1468 година.[1] Като град се развива от края на 18 век, след масовото заселване на влашки преселници от разрушения Москополе и от Грамос. Към тях се присъединяват албанци (предимно тоски), българи (мияци от Дебърско, бърсяци от Прилепско, Кичевско и Битолски Демирхисар) и други.

През 19 век Крушево се разраства като търговски център с връзки не само в Македония. Местни търговци като кантората на Братя Нициотас и още пет други фирми на крушевчани развиват дейност във Виена.[2]

През 60-те години на 19 век в града се учредява българска община и българско училище.[3]. Впоследствие се открива и българско девическо училище[4], което функционира наред с гръцките училища. По-голямата част от българското население минава под върховенството на Българската екзархия заедно с архимандрит Софроний, който 40 години служи в града. Но църквите остават в ръцете на власите гъркомани и българите са принудени да построят параклис.[5] Начело на общината в 1884 година е поп Кръстю.[6]

От края на 60-те години на 19 век в Крушево се появява румънската пропаганда и се правят опити да се открие и румънско училище за местните власи, които завършват с успех през 1876 година, когато се открива мъжко училище в града. През 1879 година се открива и девическо румънско училище. Румънското църковно-просветно дело в града през XIX век се развива в остра конкуренция с доминиращото гръцко влияние.[7]

BASA 114K-1-25 Bulgarian school in Krushevo,1910.jpg Krushevo Arenagogeio Greek Postcard.jpg Krushevo Romanian School Postcard.JPG
Училищата на трите общини в Крушево преди 1912 година:

Българското, снимка от 1910 г., ДА „Архиви“; Гръцкото, основано в 1835 с първи учители Папия и Христодулос Папайоану, новата сграда е от 1901 г.,[8] пощенска картичка; Румънското, румънска пощенска картичка от началото на 20 век.


През 70-те и 80-те години се увеличава броят на работниците имигранти. Те са най-често жители от съседните села и се установяват в горната част на града, където възниква нов квартал, известен под името Бугарска мало.[9] Според професор Густав Вайганд през 1889 г. в Крушово е живеели 15 000 жители. Основният поминък на населението дълго време е скотовъдството. В края на 19 век повечето крушевски власи се преориентират към търговията, стават собственици на ханове и кръчми. Българското население, особено след 1878 г., се специализира в строителството и строителното предприемачество[10].

„Светата митрополия“, гръцка пощенска картичка

В 1872 година, след провъзгласяването на Българската екзархия, патриаршеският охридски митрополит Мелетиос мести седалището на епархията си от будния български град Охрид в Крушево, където може да се опре на влашкото гъркоманско население.[11] Катедрална църква на Охридско-преспанска епархия става „Свети Никола“.

В началото на 20 век Крушево е паланка, център на самостоятелна нахия в Битолска каза в Османската империя. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Крушево има 9 350 жители, както следва: 4 950 българи християни, 400 арнаути християни и 4 000 власи.[12]

Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Крушево се състои от 5848 българи екзархисти, 776 българи патриаршисти гъркомани, 400 българи патриаршисти сърбомани, 4 470 власи и 600 цигани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища, 2 основни гръцки, 2 основни сръбски и 1 прогимназиално и 1 основно влашко.[13]

Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година власите в града са 1174 семейства, от които патриаршистки 1 057 и 117 „румънеещи се“.[14]

По време на Илинденско-Преображенското въстание в града е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности — българи, власи и гъркомани (власи и българи).

Учители в Крушевското българско училище през учебната 1907/ 1908 г. Учители І-ви ред от ляво на дясно: Спасия Попнаумова, Флора Иванова, Ахил Минджов, директор на училището, Никола Лешника, Илия Василев (убит във Войданските събития), Георги Попбогданов (самоубил се), Матей (Мателянце)

След Младотурската революция, в 1909 година българските жителите на Крушево изпращат телеграма до Отоманския парламент, с която искат отварянето на черквата „Свети Петър и Света Троица“:

Черквата „Свети Петър и Света Троица“, построена… с помощта на подведомственото на Екзархията население на гр. Крушово и околията и за построяването, на която е добито нужното позволително пак от българите и на името на българския епископ… от 15 години насам стои затворена и е на срутване… Ето защо умоляваме най-горещо от името на всичкото българско население за отварянето на черквата и предаването ѝ в наши ръце като законни собственици. Митрополийски наместник в Крушово: свещ. Лев, членове: свещ. Богдан Никола Йосифов, Гл. Димитров, Ставре Секулов, Мито Кръстов.[15]
„Частичен изглед към румънския град Крушова, Македония“, румънск пощенска картичка

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 23 септември градът е блокиран от войска и е забранено всякакво движение по улиците. Арестувани са 50 граждани, 12 от които са изтезавани като бивши членове на българския комитет. Сред арестуваните са екзархийският архиерейски наместник протоерей Наум Мошков, свещеник Кочов и подпредседателят на училищното настоятелство.[16]

Учители и ученици в неделното българско крушевско училище. Председател е Димитър Иванов, а негов помощник е Петър Ацев[17].

При избухването на Балканската война триста души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[18]

В Сърбия и Югославия[редактиране | edit source]

В 1912 година по време на Балканската война четите на Иван Джонев, районен крушовски войвода на ВМОРО, Методи Стойчев и Ставри Димитров влизат в Крушево на 25 октомври 1912 година и установяват в града временно българско управление, продължило до 15 ноември, когато в Крушево влизат сръбски части. На 15 ноември в града влиза сръбска рота, а четите на Стойчев, Джонев и Димитров събират оръжието от турските села и въоръжават местното българско население.[19] Сърбите веднага предприемат обезоръжителна акция и българското население е подложено на масов побой. В обезоръжителните комисии освен сърбоманите влизат и гъркоманите. Петдесет видни българи са хвърлени в затвора. Търговецът Димитър Кръстев е пребит, защо има фирма на български език. Издадена е официална заповед всички фирми да са на сръбски, а из града и по селата са разлепени обяви със заповед населението да говори и пише само на сръбски. Сведенията за насилията над българите стигат до чуждия печат и околийският управител Ефто Бекрич събира членовете на българската община и ги принуждава да подпишат декларация, че „крушевчани се радват на най-голяма свобода“.[20]

След Междусъюзническата война Крушево остава в границите на Сърбия, като новите власти затварят влашката църква „Свети Йован“, а българското трикласно училище „Кирил и Методий“ преименуват на „Крал Петър“[21].

В Република Македония[редактиране | edit source]

Според Астериос Кукудис власите в Крушево все още използват името Vîrgari за своите съграждани от българоговорещи семейства".[22]

Според преброяването от 2002 година Крушево има 5 330 жители.[23]

Крушево със „Свети Йоан" (Влашката църква)
Националност Всичко
македонци 4 273
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1 020
сърби 26
бошняци 0
други 11

Крушевчани[редактиране | edit source]

Печати на българската църква, училище и църковна община в Крушево.

Поради смесения характер на населението в Крушево градът е дал много известни хора на четири нации - българската, гръцката, румънската и македонската. Сред най-известните крушевчани са революционерът Никола Карев, българин, героят от Илинденското въстание Питу Гули, българеещ се влах, революционерката Менча Кърничева, също от българеещо се влашко семейство, Александрос Сволос, влах от гъркоманско семейство, министър председател на Гърция, Константин Йоцу, виден румънски архитект и Васил Ильоски, писател и академик от Република Македония. От Крушево е и сърбоманинът Деспот Баджович, един от ранните дейци на Сръбската пропаганда в Македония. В Крушево израства и един от най-популярните певци в Република Македония Тоше Проески.

Музеи и забележителности в Крушево[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Ηλιάδου - Τάχου, Σοφία. "Το Κρούσοβο πέρα από την ιστορία και τη μνήμη 1845-1903", Σταμούλης Αντ., 2004, ISBN 9608353165
  • Μπάλλας, Νικόλαος, "Ιστορία του Κρουσόβου", Ε.Μ.Σ. 56, Θεσσαλονίκη 1962.
  • Brown, Keith, “Ανάμεσα στο κράτος και την ύπαιθρο: Το Κρούσοβο από το 1903 και εφαξής”, στην εργασία “Ταυτότητες στη Μακεδονία” Επιμέλεια: Βασίλης Κ. Γούναρης - Ιάκωβος Δ. Μιχαηλίδης - Γιώργος Β. Αγγελόπουλος, Πρόλογος: Θάνος Βερέμης, Εκδόσεις Παπαζήση, Αθήνα 1997.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Топузоски, Крсто А. Историски развиток, в: Крушево, Скопје 1983, с. 13,16.
  2. Vacalopulos, Konstandinos A. Modern history of Macedonia, Thessaloniki 1988, p. 138-139
  3. Иванов, Йордан. Българите в Македония, София 1917, с. 333, Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането, София 1982, с. 115
  4. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878–1913, София 1982, с. 73
  5. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Том първи, книга първа, стр. 611.
  6. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Том първи, книга първа, стр. 614.
  7. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 83-84
  8. Photographic Archive
  9. Keith S. Brown: Wecheselnde Staaten. Die Abmivalenz von Ethnizität in der makedonischen Stadt в Ulf Brunnbauer (ред.): Umstrittene Identitäten. Ethnizität und Nationalität in Südosteuropa, Frankfurt am Main, 2002, ISBN 3-631-38199-9, стр. 69
  10. К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 19.
  11. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  12. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.240.
  13. Brancoff, D.M. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, p.172-173.
  14. Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηράς καταστάσεως, έκδοση Πατριαρχικού Τυπογραφείου, Κωνσταντινούπολις 1906.
  15. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 527 — 528.
  16. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  17. Илюстрация Илинден, 1931, бр.34, стр.1
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
  19. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21 - 22.
  20. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33 - 34.
  21. Томалевски, Наум, „Албум Крушево“, Издание на Крушевското дружество, 1928 година
  22. Koukoudis, Asterios I. The Vlachs: Metropolis and Diaspora
  23. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
Населени места в Община Крушево Flag of Kruševo Municipality.svg
Крушево | Алданци | Арилево | Белушино | Бирино | Борино | Бучин | Върбоец | Горно Дивяци | Долно Дивяци | Милошево | Норово | Острилци | Пресил | Пуста река | Саждево | Свето Митрани | Селце | Якреново

Исторически села: Тръстеник

Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.