Георги Карев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Карев
български политик
Роден
Починал
1950 г. (68 г.)
Етнос българи
Братя/сестри Никола Карев
Петър Карев
Георги Карев в Общомедия
Автобиографични бележки от Георги Карев, 1943 година

Георги Янакиев (Накев) Карев е български политик, кмет на Крушево по време на българското управление през Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 април 1881 година в град Крушево, тогава в Османската империя, в бедно въглищарско семейство. Брат е на Никола Карев, ръководителя на Крушевската република. Другият му брат Петър Карев става член на Крушевското околийско ръководно тяло на ВМОРО заедно с Щерьо Самарджиев и Йосиф Пречистански. Участва в Илинденско-Преображенското въстание[1] с четата на Тодор Христов Офицерчето и се сражава при Слива. В 1909 година е арестуван и лежи във Велес, Скопие, Куманово и Кратово заедно с Михаил Герджиков. По време на Обезоръжителната акция на младотурците в 1910 година е отново арестуван и жестоко пребит. При избухването на Балканската война в 1912 година е арестуван за пореден път от османските власти и затворен в Битоля. След установяването на сръбска власт в Крушево е арестуван пак и изтезаван от членове на Църна рука. Участва в Първата световна война с Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк и Осма пионерна дружина.

След Първата световна война е малтретиран от сръбските власти.[2]

Взема активно участие в учредяването на Български акционен комитет в Крушево през 1941 година.[3] По време на българското управление във Вардарска Македония е кмет на града. Участва в дейността на Илинденската организация.[4] След изтегляне­то на българската администрация и слизането на комунистическите партизани през есента на 1944 г. той е арестуван заедно със сина си Михаил Карев и предаден на съд. Осъден на смърт, но след това присъдата му е заменена с 5 години затвор при шаблонно­то обвинение „соработник со окупаторот“. В затвора Идризово Георги Карев е подлаган на мъчения заради отстояване на българщината – своята и на братята си. Няколко дни преди деня, когато Карев трябвало да бъде пуснат на сво­бода, е намерен удушен или отровен в килията си.[5] Според Ванчо Пичуловски физически убиец на Георги Карев е партизанинът Златко Биляновски.[6]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
Славе Карев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Милош Карев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Мицко Карев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Карев
(? – 1903)
 
 
 
 
 
 
 
Наки Карев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тирчо Карев
(? – 1902)
 
Ташко Карев
 
Никола Карев
(1877 – 1905)
 
Петър Карев
(1879 – 1962)
 
Георги Карев
(1881 – 1950)


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.179
  2. ↑ Георгиев, Величко. Периодът на войните 1912-1918, „Просвета“, 1994, стр. 320. ISBN 9540105579
  3. ↑ Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, Коста Църнушанов, Унив. изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1992 г.
  4. ↑ Съобщения. // „Илюстрация Илиндень“ XIII (9 (129). София, Ноемврий 1941. с. 13.
  5. ↑ „Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 – 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.311.“, archived from the original on 2014-04-07, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен 2012-09-16 
  6. ↑ „Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 – 1985), Полар, Охрид, 1995, стр. 324.“, archived from the original on 2014-04-07, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен 2012-09-16 
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Карев&oldid=10680625“.