Тодор Христов Офицерчето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Христов.
Тодор Христов Офицерчето
български револционер
Todor Hristov Ofitsercheto Veles.JPG
Роден
Починал
Образование Национален военен университет
Тодор Христов Офицерчето в Общомедия

Тодор Христов, известен и като Офицерчето,[1] е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов
Четата на Тодор Христов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Христов е роден на 20 януари 1883 година в София, България. Някои източници погрешно твърдят, че е роден в град Велес, тогава в Османската империя,[2][4] тъй като родителите му са бежанци оттам.[5] Учи във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, което завършва в 1902 година, като получава първа награда за най-добър успех.[6] Започва служба в 1-ви кавалерийски дивизион в София. В началото на пролетта на 1903 година напуска военната служба и заминава за Македония, като влиза в четата на Пито Гули, действаща в Крушовско. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг през май 1903 година е избран за член на Горското началство и за военен ръководител на въстанието в Крушево. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е сред ръководителите на защитата на Крушевската република. В края на въстанието, прави опит да се изтегли към България заедно с група от 18 четници. Те са открити и в битката на 21 септември край село Биляча, в днешната сръбска община Буяновац,[7] загиват Тодор Христов и още 11 четници.[2][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934. София, „Звезди“, 1999. с. 74.
  2. ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, „Звезди“, 2001. с. 181.
  3. ↑ Кратка биография на Тодор Христов
  4. ↑ Известия на Института по история при БАН, том 25, 1981, стр. 253.
  5. ↑ Елдъров, Светозар. Снежана Радоева. Подпоручик Тодор Христов-Офицерчето (1883 - 1903). С., Издателство „Парадигма“, 2019, 191 стр. с ил. ISBN 978-954-326-389-9. // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 150-154.
  6. ↑ Константин Н. Кондов, Спомени 1874 – 1929, стр. 84.
  7. ↑ Константин Н. Кондов, Спомени 1874 – 1929, стр. 96.
  8. ↑ Гоцев, Славчо. „Илинденското въстание в Скопския революционен окръг“
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодор_Христов_Офицерчето&oldid=10546094“.