Тодор Христов Офицерчето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Христов.

Тодор Христов Офицерчето
български револционер
Todor Hristov Ofitsercheto Veles.JPG
Роден
Починал

Образование Национален военен университет
Тодор Христов Офицерчето в Общомедия

Тодор Христов, известен и като Офицерчето,[1] е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2][3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Войводите на съвещание в Осоговския балкан. Седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов
Четата на Тодор Христов. Източник: Държавна агенция „Архиви“

Христов е роден на 20 януари 1883 година в София, България. Някои източници погрешно твърдят, че е роден в град Велес, тогава в Османската империя,[2][4] тъй като родителите му са бежанци оттам.[5] Учи във Военното на Негово Княжеско Височество училище в София, което завършва в 1902 година, като получава първа награда за най-добър успех.[6] Започва служба в 1-ви кавалерийски дивизион в София. В началото на пролетта на 1903 година напуска военната служба и заминава за Македония, като влиза в четата на Пито Гули, действаща в Крушовско. На Смилевския конгрес на Битолския революционен окръг през май 1903 година е избран за член на Горското началство и за военен ръководител на въстанието в Крушево. По време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година е сред ръководителите на защитата на Крушевската република. В края на въстанието, прави опит да се изтегли към България заедно с група от 18 четници. Те са открити и в битката на 21 септември край село Биляча, в днешната сръбска община Буяновац,[7] загиват Тодор Христов и още 11 четници.[2][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934. София, „Звезди“, 1999. с. 74.
  2. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, „Звезди“, 2001. с. 181.
  3. Кратка биография на Тодор Христов
  4. Известия на Института по история при БАН, том 25, 1981, стр. 253.
  5. Елдъров, Светозар. Снежана Радоева. Подпоручик Тодор Христов-Офицерчето (1883 - 1903). С., Издателство „Парадигма“, 2019, 191 стр. с ил. ISBN 978-954-326-389-9. // „Македонски преглед“ XLІI (3). София, МНИ, 2019. с. 150-154.
  6. Константин Н. Кондов, Спомени 1874 – 1929, стр. 84.
  7. Константин Н. Кондов, Спомени 1874 – 1929, стр. 96.
  8. Гоцев, Славчо. „Илинденското въстание в Скопския революционен окръг“
     Портал „Македония“         Портал „Македония