Направо към съдържанието

Константин Кондов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Кондов
български революционер
Роден
Починал
21 май 1929 г. (54 г.)

Учил вНационален военен университет
Константин Кондов в Общомедия

Константин Николов Кондов с псевдоними Атанас Петров, Иван Великов Стойков[1] е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов

Роден е в 1874 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Син е на общественика Никола Кондов и на Елисавета Димитрова Лепавцова. Брат му Георги Кондов е адвокат и деец на македонската емиграция в България. След Освобождението на Княжество България семейството му в 1881 година се преселва в София. Кондов завършва Военното училище в София в 1894 година и за една година (1894 – 1895) е учител в Дупница.

Включва се в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за негов деловодител.[3]

Участва в Четническата акция в 1895 година. Същата година заминава за Одеса, Русия, където до 1898 година учи право. Завръща се в България и е учител в Габрово (1899 – 1900) и Ямбол (1900 – 1901).

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Ямболското дружество.[4]

В 1901 година оглавява чета на Върховния комитет, с която действа в Западните Родопи и Рила. През октомври – ноември 1901 година Кондов инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия.[5]

В 1902 година навлиза в Кочанско. През есента на 1902 година участва в Горноджумайското въстание.[6]

На следната 1903 година предлага услугите си на ВМОРО и с четата си действа във Велешко и Скопско.

Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Константин Кондов
Кондовъ, К. Борбата на македонеца. Исторически очеркъ върху причинитѣ и развитието на революционното движение въ Македония. Габрово, Дружествена печатница „Заря“, 1903.

Заловен е от властите, но след намеса на руския консул в Скопие е освободен. До 1908 година отново е учител в Габрово. В 1904 година издава историческия очерк „Борбата на македонеца“. След 1908 година работи в Министерството на вътрешните работи.[8][9]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като командир на 4 рота на 9 велешка дружина.[10] В 1913 година е награден с орден „За храброст“ IV степен. По време на Първата световна война е командир на рота от Единадесета пехотна македонска дивизия. На тази служба той остава до лятото на 1916 година. След това до края на войната на него е поверено снабдяването на 11 дивизия. След приключването на войната е назначен за окръжен управител в град Струмица и предава града на сърбите.

Участва в преврата на 9 юни 1923 година и след него става околийски началник в Пловдив. Умира на 21 май 1929 година.[11] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[12]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Кондов
Чакрев
 
Бела Мара
Кондова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Мърмев
 
Илия Кондов
 
Найдо Беломарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован
Кондов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин
Кондов
 
Тана
Шопчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамян Кондов
 
Бомболова
 
Йонка Крапчева
(1839 - 1939)
 
Никола Крапчев
(1838 - 1915)
 
Григор Кондов
(? - 1913)
 
Йосиф Кондов
(1868 - 1944)
 
Райна Саздова
(1878 - 1975)
 
Никола Кондов
(1850 - 1910)
 
Елисавета Лепавцова
(1878 - 1975)
 
Цона Бутлева
 
Никола Бутлев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Кондов
(1874 - 1929)
 
Георги Кондов
(1888 - 1935)
 
  1. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12, 44.
  2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 100 - 101.
  3. Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 19.
  4. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  5. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 302.
  6. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 120.
  7. Кондов, Константин. Спомени 1874 – 1929, strela.net, с.86 – 87
  8. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 451.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80 – 81.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 229.
  12. ДАА, Фонд № 949К, оп.1