Направо към съдържанието

Константин Кондов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константин Кондов
български революционер
Роден
Починал
21 май 1929 г. (54 г.)
Учил вНационален военен университет
Въоръжена борба
Награди„За храброст“
„Свети Александър“
„За военна заслуга“
Константин Кондов в Общомедия

Константин Николов Кондов с псевдоними Атанас Петров, Иван Великов Стойков[1] е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Войводите на съвещание в Осоговския балкан:седнали от ляво надясно: Панайот Байчев, Питу Гули, Коста Мазнейков, Христо Чернопеев, Андрей Христов, Тодор Христов. Прави от ляво надясно: Никола Жеков, Константин Кондов, Сотир Атанасов, Тимо Ангелов, Никола Дечев и куриерът Никола Сарафов

Роден е в 1874 година в град Прилеп, който тогава е в Османската империя. Син е на общественика Никола Кондов и на Елисавета Димитрова Лепавцова. Брат му Георги Кондов е адвокат и деец на македонската емиграция в България. След Освобождението на Княжество България семейството му в 1881 година се преселва в София. Кондов завършва Военното училище в София в 1894 година и за една година (1894 – 1895) е учител в Дупница.

Включва се в дейността на Македонската организация. През 1895 година е сред учредителите и на Македонско дружество „Единство“ в Дупница, на което е избран за негов деловодител.[3]

Участва в Четническата акция в 1895 година. Същата година заминава за Одеса, Русия, където до 1898 година учи право. Завръща се в България и е учител в Габрово (1899 – 1900) и Ямбол (1900 – 1901).

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Ямболското дружество.[4]

В 1901 година оглавява чета на Върховния комитет, с която действа в Западните Родопи и Рила. През октомври – ноември 1901 година Кондов инспектира македоно-одринските дружества в Станимашка и Рупчоска околия.[5]

В 1902 година навлиза в Кочанско. През есента на 1902 година участва в Горноджумайското въстание.[6]

На следната 1903 година предлага услугите си на ВМОРО и с четата си действа във Велешко и Скопско.

Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Константин Кондов
Кондовъ, К. Борбата на македонеца. Исторически очеркъ върху причинитѣ и развитието на революционното движение въ Македония. Габрово, Дружествена печатница „Заря“, 1903.

Заловен е от властите, но след намеса на руския консул в Скопие е освободен. До 1908 година отново е учител в Габрово. В 1904 година издава историческия очерк „Борбата на македонеца“. След 1908 година работи в Министерството на вътрешните работи.[8][9]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като командир на 4 рота на 9 велешка дружина.[10] В 1913 година е награден с орден „За храброст“ IV степен. По време на Първата световна война е командир на рота от Единадесета пехотна македонска дивизия. На тази служба той остава до лятото на 1916 година. След това до края на войната на него е поверено снабдяването на 11 дивизия. След приключването на войната е назначен за окръжен управител в град Струмица и предава града на сърбите.

Участва в преврата на 9 юни 1923 година и след него става околийски началник в Пловдив. Умира на 21 май 1929 година.[11] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[12]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Чакрев
 
Бела Мара
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Мърмев
 
Илия Кондов
 
Найдо Беломарев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йован
Кондов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Костадин
Кондов
 
Тана
Шопчева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дамян Кондов
 
Бомболова
 
Йонка Крапчева
(1839 – 1939)
 
Никола Крапчев
(1838 – 1915)
 
Григор Кондов
(? – 1913)
 
Йосиф Кондов
(1868 – 1944)
 
Райна Саздова
(1878 – 1975)
 
Никола Кондов
(1850 – 1910)
 
Елисавета Лепавцова
 
Цона Бутлева
 
Никола Бутлев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Сталев
(1884 – 1953)
 
Виктория Кондова
 
Наум Томалевски
(1882 – 1930)
 
Елена Томалевска
 
 
 
Константин Кондов
(1874 – 1929)
 
Георги Кондов
(1888 – 1935)
 
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 12, 44.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 290 до фонд № 380). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 100 – 101.
  3. ↑ Георгиев, Георги. Македоно-одринското движение в Кюстендилски окръг (1895 – 1903). София, Македонски научен институт, 2008. ISBN 9789548187756. с. 19.
  4. ↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
  5. ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 302.
  6. ↑ Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN 0861-2277. с. 120.
  7. ↑ Кондов, Константин. Спомени 1874 – 1929. Струмски. с. 86 – 87.
  8. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 451.
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 80 – 81.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 358.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 229.
  12. ↑ ДАА, Фонд № 949К, оп.1
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Константин_Кондов&oldid=12807659“.