Опила
|
Опила Опила |
|
|---|---|
| — село — | |
 „Свети Никола“ |
|
  Опила |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 647 m |
| Население | 269 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
| Опила в Общомедия | |
Опила (на македонска литературна норма: Опила) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище в северните склонове на планината Осогово.
История[редактиране | редактиране на кода]
На 2 km северозападно от центъра на селото, в местността Градище, има късноантична и средновековна крепост, която според Иван Микулчич е епископското седалище Славище.[1]
В края на XIX век Опила е голямо българско село в Кратовска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1853 година. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Опила е населявано от 980 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Опила (Opila) има 906 българи екзархисти и 108 цигани. В селото функционира българско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 46 души от Опила са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В Първата световна война 9 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 269 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 268 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Опила
Димитър П. Алексиев, български военен деец, старши фелдфебел, загинал през Първата световна война[7]- Иван Петров Филипов (1882 – 1918), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина,[8]загинал през Първата световна война[9]
- Мите Алексов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 3 солунска дружина[10]
- Мите Опилски (1887 – 1944) – български революционер, войвода на ВМРО
- Пешо Насков Алексов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 2 скопска дружина, ностел на орден „За храброст“ ІV степен[11]
- Трайко Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ангелов[12]
- Яким Максимов (1899 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбска потеря през април 1921 година[13]
- Яким Тодоров (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 3 солунска дружина, убит на 17 юни 1913 г.[14]
- Починали в Опила
Щерьо Юнана (1879 – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 215.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900.
- ↑ D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.130 – 131.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 478, л. 16, 17; а.е. 407, л. 19
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 228, л. 18
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.19
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени II. Освободителна борба 1919 – 1924, Льовен, 1965, стр. 704.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 716.
| ||||||||
Портал „