Любинци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любинци
Љубинци
— село —
ЕкспедицијаРанковце77.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.1873° с. ш. 22.1384° и. д.
Любинци
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Ранковце
Географска област Славище
Надм. височина 530 m
Население 164 души (2002)
Пощенски код 1316
Любинци в Общомедия

Любинци или Любинце (на македонска литературна норма: Љубинци) е село в Северна Македония, в община Ранковце.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Любинци е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Любенци е населявано от 162 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любинци има 160 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 24 къщи в селото през юни 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 164 жители.[4]

Националност Всичко
македонци 163
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Любинци
  • Flag of Bulgaria.svg Гьошо Ангелков, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 2 скопска дружина, убит на 18 юни 1913 г.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 299.
  4. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
     Портал „Македония“         Портал „Македония