Любинци
| Любинци Љубинци | |
| — село — | |
 | |
  Любинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 530 m |
| Население | 164 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
| Любинци в Общомедия | |
Любинци или Любинце (на македонска литературна норма: Љубинци) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Любинци е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Любенци е населявано от 162 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Любинци има 160 българи екзархисти.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 24 къщи в селото през юни 1905 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 164 жители.[4]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 163 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 1 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Любинци
Васил Якимов Деянов (Данев, 1874 - след 1943)[5] зидар с III отделение образование,[6] македоно-одрински опълченец, служил в 3-та рота на 2-ра скопска дружина,[5][6] ранен на 18 юни 1913 година;[6] на 8 април 1943 година, като жител на Любинци, подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[5]- Гьошо Ангелков, македоно-одрински опълченец, 23-годишен, зидар, неграмотен, 2 рота на 2 скопска дружина, убит на 18 юни 1913 г.[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- 1 2 3 Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 40.
- 1 2 3 Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 199.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
| ||||||||
