Славище
| Славище Славиште | |
 | |
| Страна | Северна Македония |
|---|---|
| Славище в Общомедия | |
_18.JPG)
Славище (или Славищко поле, често членувано Славището, на македонска литературна норма: Славиште) е котловина и историко-географска област в крайната североизточна част на Северна Македония.
Областта обхваща средното течение на река Крива река между планините Герман от север и Осоговска от юг. На изток Славището граничи през Деве баир с областта Каменица в България, а на запад с областта Средорек.
В Славището влизат около 30 села от общините Ранковце, Крива паланка и Кратово.[1]
История и етимология на името[редактиране | редактиране на кода]
В грамота на император Василий II Българоубиец от XI век се споменава τὴν Σλαβίστην. В 1321 година грамота на крал Стефан II Милутин споменава и по Славиштоу. В 1683 година в дневника на Арсений III Черноевич се споменава въ Славиштком полю. Според академик Иван Дуриданов етимологията на първоначалната форма * Славишти произхожда от личното име Слав, като предполага, че Славишти, тоест „Славовци“, е означавало първоначално заселището на голям род с обширни владения.[2]
Носия[редактиране | редактиране на кода]
Женската носия в Славището носи характерните белези на шопските носии – равно скроена бяла платнена кошуля и шаяк от черна клашня, дълъг до под колената, с къси ръкави, украсен на гърдите и на ръкавите с апликации от вълнени гайтани и сърма. Поясът е от вълнено и конопено пругасто – шарена тъкан, а скутът, наричан „скутача“, е декориран с всички шарки, между които има и китки од сърмени конци. Зимно и празнично облекло е безръкавно джубе, дълго до колената, от черна клашня, с украси от гайтани и сърма.
Други[редактиране | редактиране на кода]
На Славище е наречена улица в кварталите „Лозенец“ и „Южен парк“ в София (Карта).
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кънчов, Васил. Из „Пътувания по долините на Струма, Места и Брегалница“ // Архивиран от оригинала на 2007-09-27. Посетен на 2007-09-03.
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 169.
