Герман (община Ранковце)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.
| Герман Герман | |
| — село — | |
 | |
  Герман | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Ранковце |
| Географска област | Герман |
| Надм. височина | 1332 m |
| Население | 311 души (2002) |
| Пощенски код | 1316 |
| Герман в Общомедия | |
Герман (на македонска литературна норма: Герман) е село в Северна Македония, в община Ранковце.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в западните склонове на едноименната планина Герман.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Герман е голямо българско село в Прешовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Герман е населявано от 1250 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Джерман има 130 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Герман има 920 българи патриаршисти сърбомани.[3]
По време на Първата световна война Герман е център на община в Кривопаланска околия и има 1088 жители[4]
В 30-те години на XX век е изградена църквата „Света Троица“.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Цветан В. Цеков от Ослен е български кмет на Герман от 24 април 1943 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Христо Ст. Бъчваров от Варна (23 септември 1943 - 12 август 1944).[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 311 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 301 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 10 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Герман
Наум Якимов Филипов, български военен, редник 20-а допълваща дружина, 3-та рота, загинал 1918 година във Варна[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 219.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 144-145. (на френски)
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 14 февруари 2021
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 492, л. 9
| ||||||||
